Unknown: i c4573b5193eb5b9f

притежаваните суми или имоти. Семейното богатство" беше статут, приписван на

всеки бял, който бе учил нещичко след гимназията и бе роден в голяма къща с

веранда - по възможност заобиколена от памукови или соеви насаждения, макар че

това не бе задължително, - отгледан отчасти от любимата черна прислужница на име

Беси или Пърл, отчасти от грижовните си баба и дядо, които някога са притежавали

прародителите на Беси или Пърл, и възпитаван от малък в строгите обноски на

привилегированите хора. Многото земя и по-печителските фондове също вършеха

работа, но Мисисипи беше пълен с неплатежоспособни аристократи, наследили

статута на семейното богатство. То не можеше да се спечели. Трябваше да се

получи по рождение.

Когато говорих със семейния адвокат на Кодъл, той ми обясни накратко истинската

стойност на въпросното семейно богатство.

- Бедни са като църковни мишки - рече той, а аз се наместих на изтъркания кожен

стол и се взрях в него през широкото старо махагоново бюро. Адвокатът се казваше

Уолтър Съливан, от престижната фирма Съливан ОХара". Е, престижна за окръг Форд

- цели седем адвокати. Мистър Съливан прочете заявлението за обявяване в

несъстоятелност и се разбъбри за семейство Кодъл, ед-новремешните им пари и

глупостта, с която затрили печелившия някога вестник. Той ги представлявал от

трийсет години и когато мис Ема движела нещата, вестникът имал пет хиляди

абонати и пълни с реклами страници. Държала 500 000 долара в банката ей така, за

черни дни.

После мъжът й умрял и тя се оженила за местен алкохолик, с двайсет години

по-млад от нея. В трезво състояние бил полуграмотен и се имал за измъчен поет и

есеист.

16

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Тя го обичала до полуда и го направила съредактор -длъжност, която той

използвал, за да пише дълги редакционни статии и да плюе всичко живо в окръга.

Това било началото на края. Спот мразел втория си баща, чувствата били взаимни и

в крайна сметка отношенията им ескалирали и се стигнало до една от

най-зрелищните юмручни схватки в центъра на Клантън. Тя се състояла на тротоара

пред редакцията, пред очите на голяма и смаяна тълпа. Според тукашните хора от

този ден нататък мозъкът на Спот окончателно се размътил. Малко по-късно спрял

да пише каквото и да било освен проклетите некролози.

Вторият му баща избягал с парите и съкрушената мис Ема започнала да страни от

хората.

- Хубав вестник беше навремето - рече мистър Съли

ван. - Но я го виж сега: по-малко от хиляда и двеста або

нати. Затънал в дългове. Фалирал.

- И какво ще направи съдът? - попитах аз.

- Ще се опита да намери купувач.

- Купувач ли?

- Да, някой ще го купи. Окръгът трябва да си има вест

ник.

Веднага се сетих за два варианта - Ник Дийнър и Би-би. Семейството на Ник се бе

замогнало покрай местния си седмичник. Биби беше фрашкана с пари и имаше само

едно любимо внуче. Сърцето ми затупка лудо пред на-душваната от мен възможност.

Мистър Съливан ме гледаше внимателно и очевидно се досещаше какво си мисля.

- Може да се купи на безценица - рече той.

- Колко? - попитах аз с цялата напереност на двайсет

и три годишен младок с фрашкана с пари баба.

- Около петдесет хиляди. Двайсет и пет за вестника и

още толкова, за да задвижиш нещата. Повечето дългове

отпадат с фалита и могат да се предоговорят с избраните

от теб кредитори. - Адвокатът спря и се наведе напред.

Лактите му опираха на бюрото, а гъстите му сивеещи

17

ДЖОН ГРИШАМ

вежди потрепваха така, сякаш мозъкът му работеше на пълни обороти. - Може да се

превърне в златна мина, да знаеш.

Биби никога не беше инвестирала в златна мина, но след три дни усилени сондажи

напуснах Мемфис с чек за петдесет хиляди долара. Връчих го на мистър Съливан, който сложи парите в попечителски влог и призова съда да продаде вестника.

Страница 4

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Престарелият съдия, чието място беше в леглото до това на мис Ема, кимна

благосклонно и на-драска името си върху заповедта, с която ставах новият

собственик на Форд Каунти Таймс".

За да бъдеш приет в окръг Форд, трябва да минат поне три поколения. Независимо

от парите или възпитанието не можеш просто да се заселиш там и да спечелиш

доверието на хората. Върху всеки новодошъл тегне облак на подозрителност и аз не

правех изключение. Хората бяха безкрайно топли, мили и любезни, като