Unknown - i c4573b5193eb5b9f

скромна сива тухлена къща на тесен, павиран второкласен път. Лехите пред къщата

бяха оплевени и ежедневно поддържани, а широката морава между тях и пътя бе

гъста и добре окосена. Алеята беше от ситни бели камъчета. От двете й страни

бяха пръснати най-различни тротинетки, топки и велосипеди. Двете малки дечица на

Рода винаги бяха навън, улисани в игра, само понякога спираха, за да погледат

някоя преминаваща кола.

Беше приятна къщичка, на един хвърлей от съседите мистър и мисис Дийс. Младият

мъж, който я купи, загина в пътна катастрофа някъде из Тексас и двайсет- и осем

годишната Рода остана вдовица. Застраховката му покри заема за къщата и колата.

Рода инвестира остатъка и си осигури скромен месечен доход, който й позволи да

остане вкъщи и да се посвети на децата. Прекарваше с часове навън, грижеше се за

зеленчуковата си градина, садеше цветя, скубеше плевели и тореше лехите пред

къщата.

Не беше много общителна. Възрастните дами в Бийч Хил я смятаха за образцова

вдовица, тъй като си седеше вкъщи, изглеждаше тъжна и ограничаваше появите си в

обществото до някое и друго ходене на църква. Трябва да ходи по-често, шушукаха

те.

След смъртта на съпруга си Рода се зачуди дали да не се върне при семейството си

в Мисури. Нито тя, нито съпругът й бяха тукашни. Бяха се преместили заради рабо-

21

ДЖОН ГРИШАМ

тата му. Само че къщата беше изплатена, децата бяха щастливи, съседите бяха

приятни, а семейството й - твърде заето да смята колко пари е получила от

застраховката Живот". Затова тя остана, като все мислеше да замине, но тъй и не

го направи.

Рода Каселоу можеше да бъде красива, когато поискаше, но това не бе много често.

Хубавото й стройно тяло обикновено бе скрито под широка памучна рокля или

тор-беста раирана риза, с която обичаше да градинарства. Почти не слагаше грим и

носеше дългата си ленено руса коса вързана на опашка и вдигната на тила. Хранеше

се предимно с продукти от екологично чистата си градина и кожата й изглеждаше

мека, здрава и сияеща. Такава привлекателна млада вдовица би могла да завърти не

една глава, но Рода водеше затворен живот.

След три години траур обаче започна да става неспокойна. По-млада нямаше да

стане; годините си минаваха. Беше твърде хубава, за да седи вкъщи всяка събота

вечер и да чете приказки за лека нощ. Имаше нужда да поживее, но Бийч Хил не

предлагаше бог знае какво.

Нае една чернокожа съседка да гледа децата и пое на север. Бе чула, че на един

час път, до границата с Тенеси, имало прилични барове и дискотеки. Може би там

никой нямаше да я познае. Танците и флиртовете й бяха приятни, но никога не

пиеше и винаги се връщаше рано. Стана й навик да прескача дотам два-три пъти

седмично.

После джинсите станаха по-тесни, танците по-бързи, а часът на завръщане - все

по-късен. Хората в баровете и клубовете по границата почнаха да я забелязват и

обсъждат.

Преди да я убие, той на два пъти я проследи до дома й. Беше март и топлият фронт

бе довял преждевременна надежда за пролет. Нощта бе тъмна и безлунна. Пръв го

надуши семейният пес Мечо, още докато се прокрадваше зад едно дърво в задния

двор. Мечо бе готов да изръмхи и излае, но бе принуден да замлъкне завинаги.

Синът й Майкъл беше на пет години, а дъщеря й Тери-за - на три. Те носеха

еднакви пижами с комикси на Дис-

22

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

ни, перфектно изгладени, и гледаха сияещите очи на майка си, която им разказваше

историята за Йона и кита. После тя ги зави и целуна за лека нощ. Когато угаси

лампата в стаята им, той вече беше в къщата.

Час по-късно тя угаси телевизора, заключи вратите и зачака Мечо, който не се

появи. Това не я учуди, тъй като той често преследваше зайци и катерички из

гората и се прибираше късно. В такива случаи Мечо спеше на задната веранда и

призори я будеше с вой. В спалнята Рода съблече леката си памучна рокля и отвори

вратата на дреш-ника. Той вече я чакаше в тъмното.

Сграбчи я отзад, затисна устата й с тежка и потна ръка и каза:

- Имам нож. Ще накълцам и теб, и децата ти. - С дру

гата ръка вдигна лъскавото острие и го размаха пред очи

те й. - Разбра ли? - просъска в ухото й той.

Тя потрепера и кимна с усилие. Не можеше да го види. Той я събори по очи на пода

на претъпкания дрешник и изви ръцете й зад гърба. Взе един кафяв вълнен шал и го

уви стегнато около лицето й.