Unknown - i c4573b5193eb5b9f

по-странно, тъй като температурата беше един градус под нулата, а следобед се

очакваше лек сняг. Аз зъзнех, при все че бях облечен с красив вълнен костюм от

Митло.

Гърдите му бяха бели на черни ивици, малко като на зебра. Снайперистът беше бял, нашарен с черна боя.

Движението беше замряло. Градската полиция бе блокирала улиците и ченгетата

притичваха насам-натам, приклякваха ниско и се криеха зад колите си. Тук-там ня-

233

ДЖОН ГРИШАМ

кой надничаше от витрините да огледа обстановката, а после отново изчезваше.

Изстрелите спряха, снайперистът се сниши и се изгуби за малко. Трима

помощник-ше-рифи се затичаха по тротоара и влязоха в сградата на съда. Минаха

няколко дълги минути.

Уайли Мийк изкачи на няколко скока стъпалата до кабинета ми и скоро стоеше до

мен. Дишаше толкова тежко, че се чудех дали не е спринтирал чак от

извънградската си

къща.

- Улучил ни е! - прошепна той, сякаш снайперистът

можеше да ни чуе. Разглеждаше строшеното стъкло.

- На два пъти - отвърнах аз и кимнах към счупените

прозорци.

- Къде е? - попита той, докато нагласяше обектива на

фотоапарата си.

- На купола - посочих аз. - Внимавай. Когато отворих

тази врата, той стреля по нея.

- Видя ли го?

- Мъж, бял на черни ивици.

- Колко съм ги виждал такива...

- Не си надигай главата.

Няколко минути стояхме приклекнали и свити. Навън се защураха още ченгета;

оставяха впечатлението, че се радват, че имат работа, но нямат никаква представа

какво ь

да правят.

- Има ли пострадали? - попита Уайли, внезапно при

теснен да не е изпуснал някакво кръвопролитие.

- Аз пък откъде да знам?

Последваха още изстрели, много бързи и стряскащи. Надникнахме и го видяхме да се

подава до раменете и да стреля напосоки. Уайли настрои обектива на фокус и

започна да снима.

Баги и момчетата бяха в адвоквасната на третия етаж, не точно под купола, но и

не далеч от него. Всъщност вероятно те бяха най-близо до снайпериста, когато той

започна стрелковата си тренировка. След като стрелбата бе възобновена за девети

или десети път, те очевидно се из-

234

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

плашиха още повече и убедени в предстоящата си гибел, решиха да поемат нещата в

свои ръце. Някак си успяха да отворят упорития прозорец на малкото си

скривалище. Гледахме как един електрически кабел излетя навън и падна почти до

земята, която се намираше на дванайсет метра под тях. После се подаде десният

крак на Баги и се прехвърли през тухления перваз. Пълното тяло се заиз-мъква

през отвора. Както можеше да се очаква, Баги бе настоял да мине пръв.

- О, боже - рече Уайли с известно злорадство и вдигна фотоапарата си. - Пияни са

като талпи.

Стискайки електрическия кабел с цялата си решителност, Баги скочи от прозореца и

започна да се спуска към безопасността. Не беше ясно каква е стратегията му. Не

пускаше кабела нито за миг; ръцете му бяха замръзнали малко над главата.

Страница 94

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Очевидно в адвоквасната бе останал още много кабел и приятелите му трябваше да

го спуснат надолу.

Докато ръцете му се вдигаха все по-нависоко над главата, панталоните му ставаха

все по-къси. Скоро те стигаха малко под коляното, оставяйки голямо парче бледа

кожа над събраните на глезените черни чорапи. Баги обаче не се притесняваше за

външността си - преди, по време или след инцидента със снайпериста.

Стрелбата спря и известно време Баги просто си висеше и се въртеше бавно край

сградата на около метър под прозореца. Виждах как вътре Мейджър стиска яростно

кабела. Проблемът бе, че той имаше само един крак и се притеснявах, че няма да

издържи дълго. Зад него виждах два силуета - вероятно Уобъл Такет и Чик Елиът, обичайната тайфа за покер.

Уайли започна да се смее - тих, сподавен смях, който разтърсваше цялото му тяло.

При всяко затишие в стрелбата градът си поемаше въз-Дух, оглеждаше се и се

надяваше, че всичко е свършило. А всеки нов залп ни стряскаше повече от

предишния.

Прокънтяха два изстрела. Баги се люшна, сякаш бе

235

ДЖОН ГРИШАМ

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

улучен - макар че в действителност нямаше начин снайперистът дори да го види - и

очевидно рязкото движение претовари крака на Мейджър. Той падна, кабелът се

измъкна и Баги с крясък се стовари като чувал с въглища върху лехата с чимшири, посадени от Дъщерите на Конфедерацията. Чимширите поеха удара и като трамплин