твърде много свобода при разпита на Дани Паджит. Въвеждащите му въпроси за
присъствието на децата по време на изнасилването на практика изнасяли пред
заседателите недоказуеми факти в УЩЪрб на клиента му.
275
ДЖОН ГРИШАМ
Хари Рекс четеше всички протоколи и следеше заради мен хода на обжалването.
Притесняваше се, че жалбата на Уилбанкс звучала логично. Ако пет съдии я
приемеха, делото щеше да бъде върнато в Клантьн за преразглеждане, От една
страна, новият процес щеше да се отрази добре ш вестника. От друга страна, не
исках семейство Паджит да напускат острова си и да създават неприятности из
Клантьн.
В крайна сметка обаче само четирима съдии гласуваха против присъдата и случаят
бе приключен. Оповестих новината на първа страница с надеждата никога повече да
не чуя за Дани Паджит.
ТРЕТА ЧАСТ
276
Лестър Клъмп-старши и Лестър Клъмп-младши завършиха ремонта на къщата ми точно
пет години и два месеца, след като бяха започнали. Изпитанието бе приключило, а
резултатът беше разкошен.
Щом се примирих с костенурското им темпо, аз се приготвих за дълго чакане и се
заех да привличам рекламодатели. През последната година от ремонта на два пъти
се опитвах да живея в къщата и някак си да просъществувам насред отломките. Не
ми пречеха толкова прахът, миризмата на боя, задръстените коридори, нередовното
подаване на електричество и топла вода, нито липсата на отопление и климатик, но
така и не успях да се приспособя към блъскането и сгьрженето сутрин. Майсторите
не бяха от най-ранобудните, което - както разбрах - било нещо необичайно, но все
пак се хващаха на работа в осем и половина. Аз пък обичах да си поспивам до
десет. Синхрон не се получаваше и след всеки опит да заживея в голямата къща аз
се промъквах обратно по чакълената алея и се връщах в апартамента, където бе
малко по-тихо.
Само веднъж за пет години не успях да им платя навреме. Отказах да вземам заеми
за ремонта, макар че Стан Аткавидж винаги беше готов да ми даде. Всеки петък
след работа сядах срещу Лестър-старши, обикновено на импровизирана маса от
шперплат в някой коридор, пресмятахме на чаша студена бира работата и разходите
за седмицата, лед което аз слагах десет процента отгоре и му пишех Чек. Прибирах
разписките му и през първите две години
279
ДЖОН ГРИШАМ
изчислявах редовно на каква стойност възлиза преустройството до момента. После
обаче спрях да прибавям новите разходи. Не исках да знам колко съм изхарчил.
Бях разорен, но не ми пукаше. Черната дупка беше затворена; бях се олюлял на
ръба на неплатежоспособността, но бях запазил равновесие и можех отново да
започна да трупам пари.
Пък и имах с какво да се похваля за вложените усилия, време и инвестиции. Къщата
беше строена около 1900 г. от д-р Майлс Хокът. Беше в характерния викториански
стил с два високи фронтона отпред, кула на четири етажа и широки покрити
веранди, които я опасваха от двете страни. Семейство Хокът бяха боядисвали дома
си в синьо и жълто, а мистър Клъмп-старши бе открил дори малко яркочервено под
три пласта по-нова боя. Аз подхо-дих по-предпазливо и избрах бяло, бежово и
светлокафяв кант. Покривът беше меден. Отвън изглеждаше доста строга
викторианска къща, но аз разполагах с години да й придам повече блясък.
Вътре подовете от дебели чамови дъски на трите етажа бяха възстановени в цялото
си великолепие. Много стени бяха съборени, за да се открият стаи и коридори.
Майсторите бяха принудени да съборят цялата кухня и да построят новата из
основи. Камината във всекидневната беше рухнала от нестихващия трясък на
бормашините. Превърнах библиотеката в кабинет и съборих още стени, така че с
влизането да се вижда през кабинета чак до кухнята в дъното. Добавих прозорци
навсякъде; първоначално къщата бе строена като пещера.
Мистър Клъмп призна, че никога не е опитвал шампанско, но с удоволствие го
гаврътна на импровизираната ни церемония по освещаването на верандата. Аз му
връчих последния - както се надявах - чек, след което си стиснахме ръцете,
застанахме пред обектива на Уайли Мише и отпушихме бутилката.
Много от стаите бяха голи; за интериора щяха да ми трябват години и помощта на
някой с повече познания и
Страница 110
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
280
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
вкус от мен. Но дори и полупразна, къщата беше великолепна. Само купон й
Читать дальше