Unknown - i c4573b5193eb5b9f

трябваше!

Взех назаем 2000 долара от Сам и поръчах вино и шампанско от Мемфис. Храната

поръчах от Тюпълоу. Единствената фирма за кетъринг в Клантън се бе

специализирала в риба и ребърца, а аз исках нещо по-изискано.

Официалният списък на гостите включваше всичките ми познати от града, както и

няколко непознати. Неофициалният се състоеше от всички, които ме бяха чули да

казвам: Само да свърши, такъв купон ще вдигна!" Поканих Биби и три нейни

приятелки от Мемфис. Поканих и баща си, но той бе твърде загрижен за инфлацията

и пазара на облигации. Поканих мис Кали и Исо, преподобния Търстън Смол, Клод, трима чиновници от съда, две учителки, помощник-треньора по баскетбол, една

касиерка от банката и най-новия адвокат в града. Това правеше общо дванайсет

чернокожи и щях да поканя и повече, стига да познавах. Бях твърдо решен да

организирам първото смесено тържество в Клантън.

Хари Рекс донесе домашен алкохол и голяма чиния с пръжки, която едва не развали

празненството. Буба Кро-кет и цялата му банда пристигнаха натряскани и готови за

купон. Мистър Митло носеше единствения смокинг. Пис-тън се появи и бе забелязан

да се измъква през задната врата с торбичка доста скъпи хапки. Бащата и синът

Клъмп присъстваха с всичките си работници; за тях това беше важно събитие и аз

се погрижих да им припиша всички заслуги. Лусиен Уилбанкс пристигна късно и не

след дълго потъна в разгорещен спор за политика със сенатор Тео Мортън, чиято

жена Рекс Ела обяви купона ми за най-грандиозното празненство, организирано в

Клан-тьн през последните двайсет години. Новият ни шериф Трайс Макнат се отби с

няколко от своите униформени помощници Т.Р. Мередит бе починал преди година от

рак на Дебелото черво. Един от любимците ми, съдия Рубън В. Атли, забавляваше

слушателите си в кабинета със забав-Ни разкази за д-р Майлс Хокът. Преподобният

Милард

281

ДЖОН ГРИШАМ

Старк от Първа баптистка църква остана само десет минути и си замина тихо още

щом разбра, че се сервира алкохол. Затова пък преподобният Каргроув от Първа

през-витерианска църква бе забелязан да пие шампанско, и то явно не за пръв път.

Баги заспа пиян в една спалня на втория етаж, където го намерих на следващия

следобед. Близнаците Стукс, които притежаваха магазина за железария, дойдоха

облечени в чисто нови, еднакви гащеризони. Бяха седемдесетгодишни, живееха

заедно, никога не се бяха женили и всеки ден носеха гащеризони в еднакъв цвят. В

крайна сметка не бях уточнил как да бъдат облечени гостите ми; на поканата

пишеше облекло по избор".

На поляната пред къщата бяха разпънати две големи шатри и понякога множеството

се разливаше натам. Празненството започна в един часа в събота следобед и би

продължило и след полунощ, ако храната и виното не бяха свършили. Към десет часа

Уди Гейтс и момчетата му бяха напълно изтощени, нямаше нищо за пиене освен ня-; колко топли бири, нищо за ядене освен няколко парченца; мексикански чипс и нищо

за гледане. Къщата беше напълно разгледана и оценена.

Късно на следващата сутрин забърках яйца за Биби и приятелките й. Седнахме на

верандата, пихме кафе и се наслаждавахме на създадената само часове по-рано

бъркотия. После цяла седмица чистих.

През годините в Кпантьн бях чул какви ли не ужасии за щатския затвор в Парчман.

Той се намираше в полята на делтата, в най-плодородния регион в щата, на два

часа западно от Клантън. Условията били отвратителни - претъпкани сгради,

спарени лете и ледени зиме, противна храна, мизерно медицинско обслужване,

робовладелска система и брутален секс. Каторжен труд, садистични пазачи...

списъкът беше дълъг и поразителен.

Когато си спомнях за Дани Паджит - а то не бе рядко, -аз се успокоявах с

мисълта, че поне в Парчман си получа-

282

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

ва заслуженото. Пак имаше късмет, че не отиде на електрическия стол или в

газовата камера. Представите ми се оказаха погрешни. В края на шейсетте в опит

да решат проблемът с пре-населеността на Парчман, щатските власти бяха построили

два прилежащи към него затвора - или както бяха известни, лагери". Планът беше

да се преместят хиляда души с леки престъпления при по-цивилизовани условия. Там

те щяха да получат професионално обучение и дори да работят извън лагера. Един

такъв помощен затвор се намираше до малкото градче Брумфийлд на три часа южно от