Unknown - i c4573b5193eb5b9f

времето вече не изглеждаха тъй страшни. Не спрях да нося пистолета - гледах

винаги да ми е подръка, - но изгубих интерес към него. Трудно можех да повярвам, че от клана Паджит ще рискуват да пречукат издателя на местния вестник. Дори да

не бях пръв любимец на хората, за разлика от обичния мистър Кодъл, пак щеше да

се вдигне повече шум, отколкото бяха склонни да понесат.

Те се спотайваха както никога досега. След поражението на Маки Дон Коули през

1971 г. за пореден път умело смениха тактиката. Дани бе привлякъл достатъчно

излишно внимание към тях. Окопаха се още по-навътре на острова си. Подсилиха

охраната с напразната презумпция, че Т.Р. Мередит или неговият наследник Трайс

Макнат ще почнат да ги преследват. Прибираха реколтата и изнасяха произведеното

със самолети, лодки, пикапи и камиони, привидно натоварени с дървесина.

С присъщата си пресметливост бяха усетили, че тази работа с марихуаната е твърде

рискована, и започнаха да наливат пари в законен бизнес. Купиха компания за

строеж на магистрали и бързо я превърнаха в благонадежден кандидат за държавни

поръчки. Купиха завод за асфалт, завод за бетон и кариери за чакъл в северната

част на щата. Пътното строителство в щата Мисисипи беше пропито с корупция, а

това Паджитовци добре го умееха.

Наблюдавах ги колкото можех по-внимателно. По оно-

288

Малцина в Клантън не ходеха на църква. Ходещите знаеха точно кои са неходещите и

често ги канеха на богослужение. Фразата за сбогуване Хайде, до неделя" звучеше

почти толкова често, както и Намини да се видим". Подобни покани ме засипваха

през първите ми години в града. Щом се разчу, че новият собственик и редактор на

Таймс" не ходи на църква, аз се превърнах в най-известния парий в града. Реших

да направя нещо по въпроса.

Всяка седмица Маргарет съставяше религиозната ни страница, която включваше доста

дългичък списък от църкви, подредени по вероизповедания. Имаше и няколко реклами

на по-заможните паства, както и обяви за кампании, сборове, вечери и безброй

подобни дейности.

С помощта на тази страница и на телефонния указател съставих списък на всички

църкви в окръга. Излязоха общо осемдесет и осем, но броят им постоянно се

менеше, тъй като паствата вечно се цепеха, събираха и рояха. Целта ми бе да

посетя всички църкви в околността - подвиг, който едва ли някой бе извършвал и

който със сигурност Щеше да ме превърне в богомолец от несъществуваща досега

категория.

Църквите се оказаха разнообразни и объркващи. Чудех се как протестантите, които

уж следваха едни и същи основни догми, бяха успели така да се разроят? Нали

всички приемаха, че 1 Исус е единственият Божи син, 2 че е

289

ДЖОН ГРИШАМ

роден от девица, 3 че е водил съвършен живот, 4 че е бил преследван от евреите, арестуван и разпънат от римляните, 5 че на третия ден е възкръснал и после се е

възнесъл на небето; 6 освен това някои вярваха - макар тук да имаше разногласия,

- че човек трябва да следва Христа в кръщението и вярата, за да достигне до рая.

Доктрината беше доста недвусмислена, но дяволът се криеше в подробностите.

Нямаше никакви католици, епископалници или мормони. Най-многобройни бяха

баптистите, но пък те имаха много фракции. Втори бяха петдесетниците, но те

очевидно се караха помежду си не по-малко от баптистите.

Започнах епичната си авантюра през 1974 г. Първо посетих Евангелието на

Голгота", шумна петдесятна църква на един второстепенен път на три километра от

града. Както беше указано, службата започваше в десет и половина и аз си намерих

място на последната скамейка, възможно най-далеч от центъра на събитията. Хората

ме посрещнаха сърдечно и зашушукаха, че имат истински посетител. Не разпознах

никой от тях. Проповедникът Боб носеше бял костюм, тъмносиня риза и бяла

вратовръзка, а гъстата му черна коса бе навита на спирала и приплескала към тила

му. Когато започна с известията, хората викаха с пълно гърло. Една певица запя, а те размахваха ръце и крещяха. Когато час по-късно проповедта най-сетне

започна, бях готов да си тръгвам. Тя обаче продължи петдесет и пет минути и ме

остави изтощен и объркан. Понякога сградата се тресеше от тропането на

богомолците. Прозорците звъняха от прочувствените им крясъци. Проповедникът Боб

положи ръце" върху трима страдащи от неясни болести енориаши и те заявиха, че са