Unknown - i c4573b5193eb5b9f

кафе и отидох в кантората му към седем. И двамата бяхме кисели и докато се

ровехме из юридическите му сборници, изрекохме немалко остроти и ругатни - не

един към друг, а по адрес на неясната и беззъба система за предсрочно

освобождаване, приета от законодателите преди трийсетина години. Законът беше

доста мъгляво формулиран, оставяйки вратички за политиците и назначените от тях

управници.

Страница 116

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Тъй като повечето съблюдаващи закона граждани нямаха досег с тези въпроси, те не

бяха приоритет на щатското законодателство. А тъй като в голямата си част

тукашните затворници бяха бедни или чернокожи и не можеха да използват системата

в своя полза, не бе трудно да ги накажеш с тежки присъди и да ги държиш зад

решетките. Само че за един затворник с малко пари и малко връзки системата

представляваше невероятен лабиринт от противоречиви закони, които позволяваха на

Комисията за предсрочно освобождаване да раздава привилегии както си иска.

Някъде между съда, затвора и правилата за предсрочно освобождаване двете

последователни" доживотни присъди на Дани Паджит бяха променени на две

успоредни" присъди. Както ми обясни Хари Рекс, така те течали едновременно.

- Какво означава това? - попитах аз.

- Използва се в случаите, когато към подсъдимия са

296

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

отправени няколко обвинения. Последователните присъди могат да го държат зад

решетките осемдесет години, но справедливата присъда е десет. Затова ги правят

успоредни.

Отново поклатих неодобрително глава за голямо раздразнение на Хари Рекс.

Най-сетне принудих шериф Макнат да вдигне телефона. Звучеше махмурлия като нас, макар да бе пълен въздържател. Макнат не знаеше нищо за заседанието. Попитах го

дали смята да присъства, но денят му вече бил пълен с важни ангажименти. Бих

позвънил на съдия Лупъс, но той беше мъртъв от шест години. Ърни Гадис се бе

пенсионирал и ловеше риба в планински рекички. Наследникът му Руфъс Бъкли

живееше в окръг Тайлър, а телефонният му номер го нямаше в указателя.

В осем часа скочих в колата си с една питка и чаша студено кафе.

На един час западно от окръг Форд планините изведнъж свършваха и започваше

делтата. Този район бе добър за земеделие и лош за живеене, но аз не бях в

настроение да се наслаждавам на пейзажа и да умувам над социални въпроси. Бях

твърде изнервен от перспективата да нахлуя с трясък на тайното заседание.

Освен това бях притеснен от перспективата да стъпя в легендарния затвор Парчман.

Два часа по-късно видях сред полето огради, а зад тях -бодлива тел. Скоро

стигнах табелата и завих към централния вход. Информирах пазача в будката, че

съм репортер и идвам за заседание на Комисията за предсрочно освобождаване.

- Право напред и после наляво до втората сграда - рече услужливо той, като си

записа името ми.

Близо до магистралата имаше група сгради и ред бели къщички, които биха

изглеждали на място на всяка спокойна и почтена улица в Мисисипи. Избрах

постройката с

297

ДЖОН ГРИШАМ

надпис Блок А", втурнах се в нея и се заоглеждах за секретарката. Намерих я и тя

ме изпрати на втория етаж в съседната сграда. Беше почти десет часът.

В края на коридора някакви хора чакаха пред една от стаите. Сред тях имаше

пазач, щатски полицай и човек в омачкан костюм.

- Търся заседанието на Комисията за предсрочно осво

бождаване.

- Ей там - посочи пазачът. Без да почукам, аз отворих

рязко вратата, както би направил всеки неустрашим ре

портер, и влетях вътре. Заседанието току-що бе започна

ло и моята поява дойде като гръм от ясно небе.

Комисията за предсрочно освобождаване се състоеше от петима членове, насядали

зад табелките с имената си край маса върху нещо като нисък подиум. До една от

стените се намираше друга маса, около която се бяха събрали хората на Паджит -

самият Дани, баща му, майка му, един чичо и Лусиен Уилбанкс. На отсрещната маса

пък седяха различни чиновници и служители на комисията и затвора.

Когато влетях в помещението, всички се вторачиха в мен. Срещнах погледа на Дани

Паджит и за секунда всеки от нас успя да изрази презрението си към другия.

- Какво обичате? - изръмжа едър, зле облечен госпо

дин, седнал в средата - председателят Барет Джей Дже-

тър. Също като останалите четирима той бе назначен от

губернатора в отплата за събраните гласове.