Unknown - i c4573b5193eb5b9f

късмет, че е тук, а не на електрическия стол, където му е

мястото. Надявам се следващия път, когато обсъждате

предсрочното му освобождаване, да поканите и някого

от окръг Форд. Например шерифа или прокурора. Пока

нете и семейството на жертвата. Те имат право да бъдат

тук. Вижте лицата им, когато пуснете този убиец на сво

бода.

Седнах вбесен. Изгледах кръвнишки Лусиен Уилбанкс и взех решение да го мразя до

края на своя живот или неговия. Джетър обяви кратка почивка и аз предположих, че

имат нужда да се прегрупират в някоя задна стаичка и да преброят парите си.

Току-виж, извикали мистър Паджит Ча Допълни сумата, за да купят още някой глас.

За да драз-

303

ДЖОН ГРИШАМ

ня адвоката на комисията, изпълних няколко страници с бележки за статията, която

ми бе забранил да пиша.

Трийсет минути по-късно членовете на комисията започнаха да се завръщат. Всеки

изглеждаше виновен за нещо. Джетьр ги призова да гласуват. Двама бяха за

предсрочно освобождаване, двама против, един се въздържа.

- Молбата се отхвърля засега - обяви Джетьр и мисис

Паджит избухна в сълзи. Тя прегърна Дани, преди да го

отведат.

На излизане от стаята Лусиен и семейството минаха съвсем близо до мен. Престорих

се, че не ги виждам, и забих поглед в пода - изтощен, измъчван от махмурлук и

невярващ на ушите си.

- Следва молбата на Чарлс Бауи - обяви Джетьр и

следващият затворник беше въведен. Чух нещо за сексу

ални престъпления, но нямах сили да следя за какво става

въпрос. След известно време напуснах стаята и тръгнах

по коридора. Чудех се дали семейство Паджит няма да ме

пресрещнат, но всъщност нямах нищо против да приклю

чим с въпроса веднъж завинаги.

Те обаче се бяха разпръснали. Излязох от сградата, минах през главния вход и

потеглих към Клантън. От тях нямаше и следа.

304

Заседанието бе отразено на първа страница на вестника ми. Изпъстрих материала с

всички подробности, които успях да си спомня, а на пета страница се впуснах в

унищожителна редакционна статия за процеса. Изпратих по един брой на всеки от

членовете на комисията и на нейния адвокат. Толкова бях ядосан, че всички

служители на щатското законодателство, окръжният прокурор,

заместник-губернаторът и самият губернатор също получиха по един безплатен

вестник. Никой не ми обърна внимание освен адвокатът на комисията.

Той ми написа дълго писмо, в което изрази дълбоката си загриженост от моето

съзнателно нарушаване на процедурите на Комисията за предсрочно освобождаване".

Смятал да се съветва с прокурора, за да преценят сериозността на простьпката ми"

и евентуално да предприемат действия с трайни последици".

Адвокатът ми Хари Рекс ме увери, че практиката на комисията да провежда подобни

заседания при закрити врати била в разрез с Конституцията и в пряко противоречие

с Първата поправка към нея. Той бе готов да ме защитава във федералния съд и

дори ми предлагаше да отбие от хонорара си.

В продължение на един месец си разменях остри писма с адвоката на комисията, след което той се отказа да ме преследва.

Рейф, кучето търсач на Хари Рекс, имаше помощник на име Бъстър, едър

широкоплещест каубой с пистолет във всеки джоб. Наех Бъстър за сто долара

Страница 120

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

седмично да се

305

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

ДЖОН ГРИШАМ

преструва, че е мой личен телохранител. По няколко часа на ден той висеше пред

редакцията, седеше пред входа или на някоя от верандите, така че хората да го

видят и да решат, че Уили Трейнър е достатъчно важен да си има охрана. Ако

семейство Паджит стигнеха достатъчно близо, за да стрелят по мен, поне щяха да

получат нещо в отплата.

След като години наред бе трупала килограми и бе игнорирала съветите на

лекарите, мис Кали най-сетне отстъпи. След един особено обезпокоителен преглед

тя обяви на Исо, че започва диета - 1500 калории на ден, слава богу без

четвъртъците. Мина един месец без никаква видима загуба на тегло. Но след като

прочете във вестника за заседанието на Комисията за предсрочно освобождаване, изведнъж сякаш смъкна двайсет килограма.

Вместо да пържи пилето, тя го печеше. Вместо да па-сира картофите с масло и

сметана и да ги облее със сос, тя само ги вареше. Пак беше вкусно, но организмът

ми бе привикнал към ежеседмичната си доза мазнини.

След молитвата й подадох две писма от Сам. Както винаги, тя ги зачете незабавно, а аз атакувах обяда. И както винаги мис Кали се усмихваше и смееше, а накрая