Unknown - i c4573b5193eb5b9f

- Дойдох за заседанието по случаяПаджит" - казах аз.

- Той е репортер! - буквално изкрещя Лусиен и скочи на

крака. За секунда се изплаших, че може да ме арестуват на

място и да ме отведат в затвора с доживотна присъда.

- За кой вестник? - попита Джетър.

- Форд Каунти Таймс" - отвърнах аз.

- Името ви?

- Уили Трейнър. - Гледах свирепо Лусиен, който пък се

Страница 117

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

мръщеше на мен.

- Заседанието е при закрити врати, мистър Трейнър -

рече Джетър. Законът не уточняваше дали на подобни за-

298

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

седания могат да присъстват външни хора, така че по традиция те оставаха скрити

от обществото.

- Кой има право да присъства? - попитах аз.

- Комисията за предсрочно освобождаване, семейст

вото на затворника, неговите свидетели, неговият адвокат

и евентуалните свидетели от другата страна. - Под дру

гата страна" следваше да се разбира семейството на жерт

вата, което в този контекст означаваше лошите".

- Ами шерифът на нашия окръг? - попитах аз.

- Той също е поканен.

- Нашият шериф не беше уведомен. Говорих с него

преди три часа. Всъщност никой в окръг Форд не знаеше

за това заседание до полунощ.

Думите ми предизвикаха сериозно почесване по главите на уважаемата комисия. Дани

Паджит и семейството му се бяха скупчили около Лусиен.

Бързо съобразих, че трябва да стана свидетел, ако не искам да изпусна

спектакъла. Затова казах колкото можех по-силно и ясно:

- Е, след като тук няма друг свидетел за отсрещната

страна, а именно нашия окръг, значи аз ще свидетелствам.

- Не можете да бъдете хем репортер, хем свидетел -

заяви Джетър.

- Това пише ли го в законите на щата Мисисипи? - по

питах аз, размахвайки фотокопията от юридическите

сборници на Хари Рекс.

Джетър кимна към един младеж в тъмен костюм.

- Аз съм адвокат на Комисията за предсрочно осво

бождаване - представи се учтиво той. - Можете да свиде

телствате на това заседание, мистър Трейнър, но не и да го

отразите във вестника си.

Смятах да опиша подробно всеки детайл от заседанието, а после да се скрия зад

Първата поправка към Конституцията.

- Така да бъде - казах аз. - Вие съставяте правилата. -

За по-малко от минута беше прокарана граница: от една

та страна бях аз, от другата - всички останали.

299

ДЖОН ГРИШАМ

- Да продължаваме - рече Джетьр и аз седнах при няколкото зрители.

Адвокатът на комисията прочете доклада си. Изложи накратко присъдата на Паджит, като внимаваше да не спомене думите последователни" и успоредни". С образцовото"

си поведение в затвора Дани бил натрупал добро време" - мъгляво понятие, формулирано в правилника за предсрочно освобождаване, а не от щатското

законодателство. Това минус излежаното преди процеса време му давало възможност

да кандидатства за предсрочно освобождаване.

Отговорната за Дани социална работничка се впусна в дълъг разказ за отношенията

си с него. Тя завърши с недоказаното заключение, че затворникът дълбоко

съжалявал за стореното", бил напълно превъзпитан", не представлявал ни най-малка

заплаха за обществото" и дори бил готов да допринесе за неговото благо".

Колко ли струваше всичко това, не можех да не се запитам аз. И колко време бе

трябвало на клана Паджит, докато намерят подходящите джобове?

После бе ред на Лусиен. Тъй като нямаше кой да му противоречи и евентуално да му

запуши устата - не присъстваха нито Гадис, нито шериф Макнат, нито дори горкият

Ханк Хутън, - той се зае да преиначава фактите около престъплението и особено

показанията на осигурилата му желязно" алиби Лидия Винс. Според неговата версия

заседателите за малко да обявят Паджит за невинен. Изкушавах се да изкрещя и да

го замеря с нещо. Може би това щеше да го поосвести малко.

Идеше ми да извикам: След като е невинен, защо се разкайва толкова?"

Лусиен продължаваше да роптае колко несправедлив бил процесът. Благородно пое

вината, че не е настоявал достатъчно делото да се гледа другаде, където хората

били непредубедени и по-цивилизовани. Когато най-после млъкна, двама от

членовете на комисията изглеждаха задрямали.

300

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

След това мисис Паджит свидетелства за писмата, които тя и синът й си разменяли

през изминалите осем дълги години. Чрез тях тя усещала как той съзрявал, как

Страница 118

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel