Unknown - i c4573b5193eb5b9f

крака. Хората край него и го приемаха, и го игнорираха.

В един момент се обърна и погледна право към мен Беше Ханк Хутън - бившият

адвокат, който през 1971 г едва не изпозастреля половината град! Тогава бе

отведен в усмирителна риза в щатската клиника за душевноболни но се говореше, че

след няколко години го пуснали Никой обаче не го беше виждал.

През следващите два дни се опитвах да открия Ханк Хутън. Телефонните ми

разговори с клиниката не доведоха до нищо. Братът на Ханк живееше в Шейди Гроув

но отказваше да говори. Поразпитах из Калико Ридж, но естествено, никой не

искаше да говори с непознат като мен

Страница 115

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

293

Мнозина от онези, които не пропускаха служба в неде-ря сутрин, в неделя вечер

далеч не бяха толкова усърдни. Докато обикалях църквите, чух много проповедници

да ^аставляват вярващите да се върнат след няколко часа, Сакто беше редно в

такъв ден. Не съм следил точната бройка, но, общо взето, едва половината го

правеха. Посе-^их няколко неделни служби, обичайно с надеждата да по-ггадна на

някакъв ефектен ритуал, например нещо със или с изцеление на болни, или пък -

както видях вед-- с църковен конклав", на който един прегрешил рат трябваше да

бъде съден и най-вероятно осъден, заде-1о харесвал съпругата на друг богомолец.

Все пак моето присъствие ги постресна и грешникът беше помилван.

Като цяло обаче ограничавах заниманията си със срав-1ително изучаване на

религиите до часовете на деня.

Други спазваха по-различни ритуали в неделя вечер. С ^помощта на Хари Рекс един

мексиканец на име Пепе бе успял да наеме помещение и да отвори ресторант на една

гфесечка от площада. През седемдесетте години Пепе по-съна приличен успех със

сносната си и винаги леко пи-храна. Той не пропускаше лютите чушки, макар те

прегаряха гърлата на клиентите му гринговци.

В неделя алкохолът бе забранен в целия окръг. Не мо-да се продава по магазините, нито да се сервира в ресторантите. Само че Пепе имаше вътрешна стая с дъл-1"а

маса и заключваща се врата. Той позволяваше на Хари екс и неговите гости да

използват стаята и да поръчват

294

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

каквото си искат. Особено добре правеше маргарити. Погълнахме немалко екзотични

ястия с люти подправки, полети обилно със силни маргарити. Обикновено бяхме

десетина пуши, все млади мъже, от които около половината женени. Хари Рекс бе

заплашил със смърт всеки, който се изпусне за тайната стая на Пепе.

Веднъж градската полиция на Клантън нахълта в ресторанта, но Пепе изведнъж

забрави да говори английски. Вратата към вътрешната стая беше заключена и

отчасти скрита. Пепе изключи осветлението и в продължение на двайсет минути ние

чакахме в тъмното, пиехме и слушахме как полицаите се опитват да разговарят с

Пепе. Всъщност не знам защо толкова се тревожехме. Градският съдия се казваше

Харолд Финкли, седеше в края на масата и обръщаше четвъртата или петата си

маргарита.

Тези неделни вечери при Пепе често бяха дълги и шумни; след тях рядко бяхме в

състояние да шофираме. Аз отивах до редакцията и заспивах на канапето. Тъкмо си

от-спивах там след текилата, когато малко след полунощ телефонът иззвъня. Беше

мой познат репортер от голям всекидневник в Мемфис.

- Ще отразяваш ли заседанието за предсрочно осво

бождаване утре? - попита той. Утре ли? В главата ми бе

ше такава алкохолна мъгла, че нямах никаква представа

какъв ден сме.

- Утре? - промърморих аз.

- Понеделник, осемнайсети септември.

Бях почти сигурен, че годината е 1978-а.

- Кого искат да пускат? - попитах аз в отчаян опит да

се събудя и да събера мислите си.

- Дани Паджит. Не си ли чул?

- Не, мамка му! ,

- Заседанието е в десет сутринта в Парчман.

- Шегуваш се!

- Няма шега. Разбрах току-що. Очевидно тези заседа

ния не се обявяват.

Седях в тъмното дълго време и за пореден път прокли-

295

ДЖОН ГРИШАМ

назадничавостта на този щат, в който подобни важни въпроси се разглеждаха по

такъв абсурден начин. Как Изобщо можеше да им хрумне да обсъждат пускането на

Дани Паджит? От убийството и процеса бяха минали едва осем години. Той бе

получил две доживотни присъди, вся-1са от които не можеше да се намали на

по-малко от десе-гилетие. Смятахме, че това означава минимум двайсет години.

Върнах се вкъщи към три, спах на пресекулки два часа, а после събудих Хари Рекс, който не бе в най-сговорчива-га си форма. Взех малко питки със салам и силно