Unknown - i c4573b5193eb5b9f

укрепвал във вярата си и как копнеел да бъде свободен, за да служи на ближните

си.

Да им услужи с по-силна дрога може би? Или с по-чисто царевично уиски?

От нея се очакваха сълзи и тя се справи отлично. Плачът беше част от спектакъла

и не впечатли особено комисията. Всъщност на лицата им бе изписано, че решението

е взето доста отдавна.

Последен бе Дани, който успя хем да отрече престъпленията си, хем да изглежда

разкаян.

- Взех си поука от грешките - рече той, сякаш убийството и изнасилването бяха

дребни простъпки без сериозни последствия. - Те ми помогнаха да израсна.

В затвора той бил истинска вихрушка от позитивна енергия - работел по собствено

желание в библиотеката, пеел в хора, помагал при организирането на

родеоПарч-ман" и организирал групи, които да ходят в училищата като жив пример

защо не бива да се престъпва закона.

Двама от членовете на комисията го слушаха. Един продължаваше да спи. Останалите

двама седяха като изпаднали в транс, сякаш мозъците им бяха изключили.

Дани не зарони сълзи, но завърши със страстна молба за освобождението си.

- Колко свидетели има другата страна? - попита Дже

тьр.

Аз станах, огледах се, не видях друг от окръг Форд и отвърнах:

- Ами май че съм само аз.

- Започвайте, мистър Трейнър.

Нямах представа какво да кажа, нито пък знаех какво е позволено или недопустимо

на такова заседание. Чутото току-щр ме бе убедило, че няма особено значение.

Несъмнено дебелият Джетьр щеше да ме прекъсне, ако попаднех На забранена

територия.

301

ДЖОН ГРИШАМ

Погледнах към членовете на комисията, постарах се да игнорирам изпълнените с

омраза погледи на семейство Паджит и се впуснах в изключително подробно описание

на изнасилването и убийството. Разказах всичко, което успях да си спомня, като

наблегнах на присъствието на двете дечица.

Все чаках Лусиен да възрази, но в противниковия лагер цареше мълчание.

Летаргичните допреди малко членове на комисията внезапно се съживиха и ме

зяпнаха, попивайки мрачните детайли на убийството. Описах раните. Обрисувах

покъртителната сцена, където Рода умираше в ръцете на мистър Дийс с думите Беше

Дани Паджит. Беше Дани Паджит".

Нарекох Лусиен лъжец и се надсмях над късата му памет за процеса. Та нали

заседателите бяха намерили Дани за виновен за по-малко от час!

За своя най-голяма изненада успях да си припомня дори жалкото представяне на

Дани на свидетелския стол; разказах как се оплиташе все по-здраво в лъжите си и

как в думите му нямаше и капчица истина.

- Трябваше да бъде обвинен в лъжесвидетелстване -

заявих аз на комисията. - А когато приключи с показани

ята си, не се върна на мястото си, а отиде до заседатели

те, размаха пръст и каза: Само да ме осъдите, ще ви го

ня до дупка."

Един от членовете на комисията на име Хорас Аддър подскочи на стола си и изръмжа

към Паджит:

- Вярно ли е това?

- Има го в протокола - отвърнах бързо аз, преди Лу

сиен да е успял отново да излъже. Той бавно се изправяше

на крака.

- Вярно ли е това, мистър Уилбанкс? - настояваше Ад-

лър.

- Заплашил е заседателите? - попита друг член на ко

мисията.

- Разполагам с протокола - казах аз. - С удоволствие

ще ви го изпратя.

302

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Вярно ли е? - попита за трети път Адлър.

- В залата имаше триста души - казах аз, вторачен в

Лусиен. Само посмей да излъжеш.

- Млъкнете, мистър Трейнър - каза един от членовете

на комисията. -

- Има го в протокола - потретих аз.

- Достатъчно! - кресна Джетър.

Лусиен се бе изправил и търсеше отговор. Всички чакаха.

Страница 119

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Не си спомням какво точно бе казано - започна най-

сетне той, а аз изсумтях шумно. - Може клиентът ми да е

споменал нещо такова, но моментът бе много емоциона

лен, а в разгара на битката може да се изтърси нещо по

добно. Но взето в контекст...

- Контекст, ама друг път! - изкрещях аз на Лусиен и

направих крачка към него, сякаш смятах да го фрасна с

юмрук. Един пазач тръгна към мен и аз спрях. - Пише го

черно на бяло в протокола! - възкликнах ядосано аз. Пос

ле се обърнах към комисията и казах: - Как можете да ги

оставяте да лъжат така? Не искате ли да чуете истината?

- Нещо друго, мистър Трейнър?

- Да! Надявам се, че тази комисия няма да направи за

посмешище системата на правораздаване и да пусне то

зи човек на свобода само след осем години затвор. Има