Unknown - i c4573b5193eb5b9f

съм прероден" или спасен". Някогашното ми кръщение, което дори не помнех, за нея

бе крайно недостатъчно. Щом човек станел на определена възраст и можел да носи

отговорност за деянията си, той трябвало да извърви пътя към олтара точната

църква бе предмет на безкрайни спорове и публично да обяви вярата си в Исуса

Христа, за да бъде спасен" от вечно проклятие в ада.

Мис Кали дълбоко се измъчваше, че все още не съм сторил това.

След като посетих седемдесет и седем различни църкви, трябваше да призная, че

мнозинството от хората в окръга споделяха убежденията й. Все пак имаше някои

различия. Църквата на Христа например имаше доста последователи и проповядваше

странното схващане, че единствени те са предопределени за рая. Всички останали

църкви сеели сектантски доктрини". Освен това следовниците на Христа смятаха -

както мнозина други, - че веднъж постигнатото спасение може да бъде изгубено

поради лоши дела. Баптистите обаче смятаха, че спасението се дава веднъж

завинаги.

Това сигурно носеше немалка утеха на любителите на порока.

И все пак за мен имало надежда. Мис Кали бе страшно доволна, че ходя на църква и

слушам Евангелието. Била убедена, че Господ ще чуе молитвите й и някой ден ще

Докосне сърцето ми. Тогава аз съм щял да го последвам и Да пребъда с нея във

вечността.

Мис Кали наистина копнееше за деня, в който щеше да Се възнесе в Божието лоно".

Тази неделя преподобният Смол ще чете вечерня -

309

ДЖОН ГРИШАМ

каза тя. Всяка седмица ме канеше да ида с нея на църква, но преподобният Смол и

дългите му проповеди ми идваха в повече.

- Благодаря, но тази неделя пак ще правя проучвания -

заявих аз.

- Бог да ви благослови. Къде?

- В Църквата на отците баптисти.

- За пръв път я чувам.

Страница 122

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Има я в указателя.

- Къде се намира?

- Някъде към Дюмас, струва ми се.

- За чернокожи ли е или за бели?

- Не съм сигурен.

Номер 78 в списъка ми, Църквата на отците баптисти, беше малко бижу в подножието

на един хълм, край поточе и под няколко почти двестагодишни дъба. Скромната по

размери бяла постройка бе тясна и дълга, с висок лама-ринен покрив и червена

камбанария, която се губеше високо в клоните. Вратите бяха отворени широко и

приканваха всички да влязат и да се помолят. На един ъглов камък бе изписана

датата 1813.

Примъкнах се както обикновено на последната скамейка и седнах до добре облечен

джентълмен, вероятно връстник на църквата. Преброих още петдесет и шест

богомолци. Прозорците бяха широко отворени, а навън лек ветрец рошеше дърветата

и оглаждаше острите ръбове на оживената утрин. Век и половина хората се бяха

събирали тук, бяха сядали на същите тези скамейки, гледали през същите тези

прозорци към същите тези дървета и отправяли молитви към същия бог. Осемте

хористи запяха лиричен химн, който сякаш ме пренесе в

друг век.

Пасторът беше веселяк на име Дж.Б. Купър. Бяхме се срещали на два пъти, докато

търсех материал за некролози. Като странична облага от обиколките си по църквите

310

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

се бях запознал с всички свещеници, от което некролози^ те ми станаха доста

по-увлекателни.

Пастор Купър огледа паството си и видя, че аз съм единственият гост. Спомена ме

по име, приветства ме и пусна някаква безобидна шега за ползата от рекламата в

Таймс". След четири години обикаляне и седемдесет и седем доста ласкави и

колоритни Църковни бележки" за мен бе невъзможно да се промъкна незабелязан на

някоя служба.

Никога не знаех какво да очаквам в тези селски църк-вици. Най-често службите

бяха дълги и шумни, а аз се чудех защо такива добри хора се мъкнат седмица след

седмица, за да бъдат порицавани. Някои проповедници бяха почти садистични в

бичуването на всичко, което вярващите бяха извършили през седмицата. В селската

част на Мисисипи всичко бе грях, не само основните положения в Десетте Божи

заповеди. Чух да клеймят телевизията, киното, игрите на карти, популярните

списания, спорта, униформите на мажоретките, десегрегацията, расово

неопределените църкви, филмите на Дисни - защото ги даваха в неделя вечер, -

танците, пийването в компания, секса след приключване на брака, просто всичко.

Но пастор Купър беше по-спокоен. Неговата проповед -двайсет и осем минутна - бе

за толерантността и любовта. Любовта била основното послание на Христа. Исус