Unknown - i c4573b5193eb5b9f

Сградата и паркингът към нея покриваха около сто декара. Останалите парцели

бързо бяха разпродадени на други вериги и не след дълго Градският съвет бе

одобрил огромна бензиностанция на самообслужване, един крайпътен магазин, три

заведения за бързо хранене, магазин за намалени обувки, магазин за намалени

мебели и голям магазин за хранителни стоки.

Не можех да откажа рекламите на Модно Изгодно". Нямах нужда от парите им, но тъй

като Таймс" бе единственият окръжен вестник, те трябваше да рекламират в него. В

отговор на раздуханите от мен през 1977 г. спорове около районирането се бе

появил десният парцал Клантън Кроникъл", вечно на границата на фалита.

Към средата на ноември се срещнах с представител на компанията и договорихме

серия прескъпи реклами за откриването. Поисках възможно най-високата цена, а те

не възразиха.

На 1 декември кметът, сенатор Мортън и други видни граждани прерязаха лентата.

Тълпите нахлуха и се заеха да пазаруват, сякаш след дълъг глад най-сетне бяха

намерили храна. Опашките от автомобили задръстиха магистралите към града.

Отказах да опиша това на първа страница. Забутах една кратка бележка на седма, с

което обидих кмета, сенатора и другите първенци. Те очакваха прерязването на

лентата да стане първостепенна новина.

За повечето търговци в центъра предколедният сезон беше особено тежък. Три дни

след Коледа падна първата жертва: затвори старият магазин Уестърн Ауто". Той се

помещаваше в същата сграда от четирийсет години и предлагаше велосипеди,

електроуреди и телевизори. Собственикът мистър Холис Бар ми каза, че цветен

телевизор Зенит" му струвал 438 долара и след няколко намаления той се опитал да

го продаде за 510 долара. Същият модел в Модно Изгодно" се предлагал за 399

долара.

Страница 125

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

317

ДЖОН ГРИШАМ

Естествено, закриването на Уестърн Ауто" бе новина

за първа страница.

През януари доиде-^една аятеката на Суейн до Чайната, после на магазинчето за

сувенири на Маги до мистър Митло. Аз описвах всяко закриване като кончина, а

статиите ми звучаха като некролози.

Прекарах един следобед с братята Стук в тяхната железария. Беше прекрасна стара

сград^ с прашни дървени подове, провиснали рафтове с мшщон нещица по тях и печка

с дърва в дъното, където в по-ненатоварените дни се обсъждаха сериозни въпроси.

В тойи магазин човек не можеше да намери нищо, пък и не^му беше работа да търси.

Трябваше само да влезеш и датюпиташ някого от близнаците за оная джаджа, детоее

завинтва в шайбата на края

с което се пуска водата в тоа-

НагТфЪЧКапга на чиццц-.?"" - - --,

летната". Тогава един от братята потъваше в странно организираните купища

боклуци и след няколко минути се появяваше с въпросния чудотворен детайл. В

Модно Изгодно" подобен въпрос не можеше да бъде зададен.

Седяхме край печката в студения зимен ден и слушахме бръщолевенето на някой си

Сесил Клайд Пул, майор от запаса. Ако застанел начело на националната политика, щял да пусне по една ядрена бомба на всички освен на канадците. Смяташе да пусне

една и на Модно Изгодно": псуваше разпалено и ругаеше компанията с груби и

цветисти изрази, каквито не бях чувал досега. Имахме много време да си говорим, понеже посетители почти липсваха. Един от братята ми каза, че клиентелата им

намаляла

със 70 .

През следващия месец те закриха магазина, открит от баща им през 1922 г. На

първа страница пуснах снимка на основателя зад щанда през 1938 г. Освен това

изстрелях поредната редакторска статия, велемъдро напомняне в стил казвах ли ви

аз" към малкото останали читатели на

тирадите ми.

- Стига си поучавал - предупреждаваше ме Хари Рекс. -

То и кой ли те слуша?

318

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Във фоайето на Таймс" рядко имаше хора. Няколко екземпляра от последния брой

лежаха пръснати върху масите. Понякога Маргарет нареждаше рекламни материали в

едно ъгълче. Влизащи и излизащи посетители по цял ден разлюляваха камбанката на

вратата. Горе-долу веднъж седмично по някой непознат се осмеляваше да се качи

горе, където обикновено оставях вратата на кабинета си отворена. Най-често това

бе опечален роднина, дошъл да обсъдим предстоящия некролог.

Но в един мартенски следобед на 1979 г. вдигнах очи и видях до вратата на

кабинета ми да стои господин в изискан костюм. За разлика от Хари Рекс, чието