Unknown - i c4573b5193eb5b9f

пристигане се чуваше още от улицата, този човек бе изкачил стълбите съвсем

безшумно.

Представи се като Гари Макгру, консултант от Нашвил и експерт по малките

вестници. Докато му наливах кафе, той ми разказа как негов доста платежоспособен

клиент смятал през тази година да купи няколко вестника в щата. Тъй като аз имах

седем хиляди абоната, никакви дългове и офсетова машина, с която печатахме и

шест по-малки седмичника плюс наши собствени рекламни справочници, клиентът му

силно се интересувал от евентуална покупка на Форд Каунти Таймс".

- Колко силно? - попитах аз.

- Изключително. Ако позволите да погледна счетовод

ните ви книги, бих могъл да ви дам приблизителна цифра.

Той си тръгна, а аз завъртях няколко телефона, за да проверя доколко може да му

се вярва. Репутацията му беше добра, така че прегледах актуалното си финансово

състояние. Три дни по-късно се видяхме отново, този път вечерта. Не исках Уайли, Баги или който и да било друг да се мотае наоколо. Евентуалната продажба на

Таймс" беше толкова гореща клюка, че кафенетата щяха да отворят в три сутринта

вместо в пет.

Макгру боравеше с цифрите като истински оценител.

319

ДЖОН ГРИШАМ

Аз чаках, кой знае защо, изнервен, сякаш присъдата можеше драстично да промени

живота ми.

- След данъците ви остава чиста печалба сто хиляди

долара, плюс петдесет хиляди като заплата. От амортиза

цията още двайсет хиляди - без лихва, защото нямате

дългове. Значи сто и седемдесет хиляди годишно, умно

Страница 126

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

жено по стандартния коефициент-щест прави милион и

двайсет хиляди^ ^^ ^

- А сградатал- попитах аз. ",

Той се огледа, сякаш чакаше покривът всеки момент да

се срути.

- Помещенията обикновено не струват кой знае колко,

- Сто хиляди - отсяко?с аз.

- Добре. И още сто за офсетовата машина и останало

то оборудване. Общата стойност е някъде около милион и

двеста хиляди. х

- Това предложение ли е? - попитахоше по-нервно аз;

- Би могло да стане. Трябва да погово^слцшента^и.

Нямах намерение да продавам Таймс". Бях попаднал

случайно в бизнеса, на няколко пъти изкарах късмет, усърдно пишех статии и

некролози, продавах страници за реклами и сега, девет години по-късно, моята

фирмичка струваше над един милион долара.

Бях млад и все още неженен, макар да ми бе омръзнало да съм сам в голямата си

къща заедно с трите отказващи да умрат котки на семейство Хокът. Бях се

примирил, че няма да си намеря съпруга в този окръг. Всички симпатични момичета

се изпоженваха преди двайсетия си рожден ден, а аз бях твърде стар да се

състезавам в тази категория. Бях излизал с всички разведени, повечето от които

бързаха да се метнат в леглото ми, да се събудят в красивата ми къща и да се

размечтаят как ще харчат всички приписвани ми от слуховете пари. Единствената, която наистина харесвах и с която се виждах периодично в продължение на година, беше обременена с три малки деца.

Странно как му се отразяват на човек един милион долара. Веднъж споменати, те не

ми излизаха от ума. Рабо-

320

П^СЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

тата ми се виждаше по-скучна. Започнаха да ми тежат абсурдните некролози и вечно

надвисналите крайни срокове. Поне веднъж 1щ ден си казвах, че не е нужно да се

напъвам да продавам реклами. Можех да се откажа от редакционните статци. Нямаше

да получавам гадни писма.

Седмица по-късно казах на Гари Макгру, че Форд Каун-ти Таймс" не е за продан.

Той отвърна, че клиентът му е решил да купи Три вестника до края на годината, така че имам време да си помисля.

Колкото и ца е странно, никой не научи за нашия разговор.

321

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Един четвъртък в началото на май ми се обади адвокатът на Комисията за

предсрочно освобождаване. Молбата на Дани Паджит щяла да се гледа следващия

понеделник.

- Добре сте подбрали времето - забелязах аз.

- Защо? - попита той.

- Таймс" излиза всяка сряда, тъй че аз нямам време

да пусна статия преди заседанието.

- Не следим вестника ви, мистър Трейнър - заяви той.

- Не ви вярвам.

- Все ми е едно дали ми вярвате. Комисията реши да

ви откаже достъп до заседанието. Предишният път вие на

рушихте правилата ни, като публикувахте материала за

случилото се.

- Нямам право да присъствам значи?

- Точно така.

- И все пак ще дойда.

Затворих и се обадих на шериф Макнат. Той също бе уведомен за заседанието, но не