Unknown - i c4573b5193eb5b9f

искал от нас единствено да се обичаме едни други. Накрая приканихме грешниците

да отидат до олтара с три куплета от църковния химн Такъв, какъвто съм", но

никой не помръдна. Очевидно тези хора се бяха причестявали много пъти.

Както обикновено, след службата аз поостанах, за да говоря с пастора. Казах му

колко ми е харесала службата -нещо, което повтарях всеки път, независимо каква

бе истината - и записах имената на хористите, за да ги спомена в колонката си.

Обичайно хората в църквата бяха сър-Дечни и дружелюбни, но на този етап от

обиколките ми Държаха да си говорим безкрай, за да ме засилят с безцен-

311

ДЖОН ГРИШАМ

ните си истории, които да отпечатам. Баща ми построи покрива на тази сграда през

1902 г." или През 1938 г. тор-надото мина точно над нас по време на летния

сбор".

На излизане видях да бутат човек в количка. Лицето му ми се стори познато и

отидох да го поздравя. Състоянието на Лени Фаргарсън, заседател номер седем или

осем, очевидно се беше влошило. По време на процеса той можеше да върви, макар

гледката да не беше особено приятна. Сега беше в инвалидна количка. Баща му ми

се представи. Майка му се сбогуваше с поредната групичка дами.

- Имате ли минутка? - попита Фаргарсън. В Мисисипи този въпрос означаваше: Искам

да поговорим надълго и нашироко.

Седнах на една пейка под дъбовете. Бащата на Лени докара количката и ни остави

насаме.

- Чета вестника ви всяка седмица. Смятате ли, че ще

пуснат Паджит?

- Определено. Въпрос на време. Може да кандидатст

ва за освобождаване по веднъж всяка година.

- Дали ще се върне тук, в окръга?

Свих рамене, тъй като нямах представа.

Страница 123

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Сигурно. Тяхното семейство държи на земята си.

Лени се замисли. Беше изпит и прегърбен като старец.

Ако не ме лъжеше паметта, по време на процеса бе двайсет и пет годишен. Бяхме

горе-долу на същата възраст, макар той да изглеждаше двойно по-стар. Доколкото

знаех, бе пострадал в някаква дъскорезница.

- Това плаши ли те? - попитах аз.

- Нищо не може да ме уплаши, мистър Трейнър - ус

михна се той. - Бог е моят пастир.

- Да, така е - отвърнах аз, още стоплен от службата.

Поради физическото си състояние и инвалидния стол Ле

ни не беше лесен за разгадаване. Толкова неща беше из

търпял. Вярата му бе силна, но за секунда сякаш усетих

мъничко притеснение.

Мисис Фаргарсън вървеше към нас.

- Ще присъствате ли на освобождаването му? - попи

та Лени.

312

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Бих искал, но не знам какъв е редът.

Ще ми се обадите ли, когато го пуснат?

- Разбира се.

Мисис Фаргарсън заяви, че за обяд била готвила задушено и нямало да приеме

никакви оправдания. Изведнъж се почувствах огладнял, а както обикновено у дома

нямаше нищо дори приблизително вкусно. Неделният ми обяд обичайно се състоеше от

студен сандвич и чаша вино на някоя веранда, последван от дълга следобедна

дрямка.

Лени живееше с родителите си край неасфалтиран път на три километра от църквата.

Баща му беше пощальон, а майка му - учителка. По-голямата му сестра живееше в

Тюпълоу. Събрани край месото, картофите и сладкия почти колкото у мис Кали чай, ние си припомнихме делото Каселоу" и първото заседание на Комисията за

предсрочно освобождаване. Лени може да не се притесняваше от евентуалното

излизане на свобода на Дани Паджит, но родителите му бяха дълбоко разтревожени.

313

35

През пролетта на 1978 г. Клантън бе разтьрсен от голяма новина. Модно Изгодно"

пристигаше! Заедно с Макдоналдс" и никнещите след него заведения за бързо

хранене, националната верига магазини Модно Изгодно" бързо се разпростираше сред

малките южни градчета. Повечето ликуваха. За други от нас това бе началото на

края.

Компанията превземаше света с големите си четвъртити халета, където се

предлагаше всичко, и то на ниски цени. Сградите бяха просторни и чисти и в тях

имаше кафенета, аптеки, банки, дори очни кабинети и туристически агенции. Малко

градче без подобен комплекс минаваше за незначително и безинтересно.

Поискаха двеста декара на Маркет Стрийт, на около километър от площада. Някои от

съседите протестираха и Градският съвет обяви публична дискусия за" и против"

изграждането на комплекса. Собствениците на веригата и преди се бяха сблъсквали

с опозиция и имаха добре смазана и високо ефективна стратегия.