Unknown - i c4573b5193eb5b9f

избърса една сълза.

- Добре е - съобщи ми тя.

С типична за семейството решителност Сам бе получил първата си образователна

степен по икономика в колежа и пестеше пари, за да следва право. Било му страш

но мъчно за дома, а и времето било ужасно. На всичко горе му липсвала майка му.

И нейните гозби.

Президентът Картър бе помилвал неявилите се войници и Сам се чудел дали да

остане в Канада, или да се върне у дома. Много от приятелите му американци се

заричали да останат и да искат канадско гражданство, а Сам се влияел от тях.

Освен това имало и някаква жена, макар че това не го бе споменал на родителите

си.

306

Понякога започвахме с новините, но често захващахме некролозите или дори

обявите. Тъй като четеше всяка дума, мис Кали знаеше кой продава новородени

кученца зайчари и кой иска да купи използвана косачка в добро състояние. И тъй

като четеше всяка дума всяка седмица, тя знаеше откога са на пазара дадена

фермичка или дадена каравана. Знаеше цени и приблизителни стойности. Да кажем, че по обяд край нас мине някаква кола.

- Какъв модел е? - питаше тя.

- Плимут Дъстър" от седемдесет и първа - отговарях

аз.

Тя се поколебаваше за секунда и заявяваше:

- Ако всичко му е наред, значи струва някъде около

две хиляди и петстотин долара.

Веднъж Стан Аткавидж искаше да продаде осемметро-ва рибарска лодка, която бе

получил при някакъв фалит. Обадих се на мис Кали.

- Да, един господин от Карауей търсеше такава лодка

преди три седмици. - Проверих старата колонка с обяви и

намерих телефона му. На другия ден Стан продаде лодка

та.

Тя обожаваше публикуването на документи - една от най-доходните рубрики на

вестника. Постановления, обявления за просрочени ипотеки, бракоразводни молби, завещания, съобщения за фалит, делби - всеки ден десетки правни документи

трябваше по закон да бъдат публикувани в окръжния вестник. Всички идваха при нас

и ние ги пускахме срещу солидно заплащане.

- Виждам, че легализират завещанието на мистър

Евърет Уейнрайт - каза мис Кали.

- Смътно си спомням некролога му - отвърнах с пъл

на уста аз. - Кога е починал?

- Преди пет-шест месеца. Не беше бог знае какъв не

кролог.

- Работя с онова, което ми предоставят роднините.

Познавахте ли го?

- Трийсет години държеше бакалница близо до линия-

307

ДЖОН ГРИШАМ

та. - По интонацията й личеше, че не жали особено за мистър Евърет Уейнрайт.

- От добрите ли беше или от лошите?

- Имаше два типа цени, по-ниски за белите, по-високи

Страница 121

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

за негрите. Стоката му никога не беше маркирана, а той

бе единственият касиер. Да кажем някой бял клиент се

провиква: Ей, мистър Уейнрайт, колко струва това кон

дензирано мляко?" Уейнрайт му отвръща: Трийсет и

осем цента." Минута по-късно аз питам: Извинете, мис

тър Уейнрайт, колко струва това кондензирано мляко?" А

той ми се сопва: Петдесет и четири цента." Изобщо не го

криеше. Който не ще, да се маха.

Слушах за онова време вече девет години. Понякога мислех, че съм чул всички

истории, но спомените на мис Кали нямаха край.

- Защо пазарувахте там?

- Нямаше къде другаде. Мистър Монти Грифин дър

жеше по-хубав магазин зад старото кино, но допреди

двайсет години не можехме да пазаруваме там.

- Кой ви спираше?

- Мистър Монти Грифин. Имаш-нямаш пари, той не

искаше негри в магазина си.

- А мистър Уейнрайт нямаше претенции, така ли?

- О, имаше. Той не ни искаше, но пък искаше парите

ни.

Разказа ми за едно чернокожо момче, което се мотаело в магазина, докато мистър

Уейнрайт не го ударил с една метла и не го изгонил. За отмъщение момчето

разбивало бакалницата веднъж-два пъти в годината и никога не го хващали. Крадяло

цигари и бонбони и цепело дръжките на всички метли.

- Вярно ли е, че оставил всичките си пари на Мето

дистката църква? - попита тя.

- Така се говори.

- Колко?

- Около сто хиляди долара.

- Разправят, че се опитвал да си купи местенце в рая -

рече мис Кали.

308

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Отдавна бях спрял да се удивлявам колко много клюки прескачаха през линията.

Много от приятелките й работеха като прислужници в бялата част на града. Те

научаваха

ВСИЧКО.

За пореден път бе успяла да отвори дума за задгробния живот. Мис Кали дълбоко се

безпокоеше за душата ми. Притесняваше се, че не съм истински християнин; че не