Unknown - i c4573b5193eb5b9f

ми късно сутринта. Затвори вратата, което винаги бе добър знак: щом не искаше да

ни чуят, значи бе научил някаква сочна клюка.

Обикновено пристигах на работа около единайсет сутринта. Той пък обикновено се

залавяше за чашката около обяд, тъй че разполагахме с един час, в който да

обсъждаме новините и да следим слуховете.

Баги се огледа, сякаш стените имаха уши, а после каза:

- Ония Паджит са платили сто бона, за да пуснат мом

чето.

Не ме шокира сумата, нито фактът, че е даден подкуп. Все пак се учудих откъде

Баги е изровил тази информация.

- Не може да бъде - заявих аз. Това неизменно го под

тикваше да ми разкаже повече. --

- Като ти казвам, вярвай ми - рече надменно^гой как

то винаги, когато надушеше някаква-ееНзацЖ

- И на кого са платили? Кой е взел парите?

- Там е въпросът. Няма д^ повярваш.

Страница 128

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

-Кой?

- Ще паднеш.

- Кой?

Баги бавно се залови с дългото ритуално палене на цигара. В началото тръпнех

нетърпеливо, докато той намираше повод да отложи съобщаването на драматичните

новини, но с времето разбрах, че така само го насърчавам да се бави. Затова

продължих да пиша.

- Сигурно не трябва да ни учудва - рече той със замис

лено пуфтене. - Мен поне не ме изненада.

- Ще ми кажеш ли, или не?

-Тео.

- Сенатор Мортън? .

-

324

325

ДЖОН ГРИШАМ

- Като ти казвам.

Бях достатъчно шокиран, пък и трябваше да поддържам напрежението на разказа му.

- Тео? - попитах аз.

- Той е заместник-председател на Комисията, отгова

ряща за затворите, в Сената. Работи там открай време и

знае как да дърпа конците. Той иска сто бона, Паджит са

готови да ги платят, сключили сделка и момчето излиза

бързо-бързо. Така стават тия работи.

- Мислех, че Тео не взема подкупи - заявих аз напълно сериозно. Това предизвика

демонстративно сумтене.

- Не бъди толкова наивен - рече Баги. Както обикно

вено, той знаеше всичко.

- Ти откъде разбра?

- Не мога да ти кажа. - Не беше изключено приятел-

четата от тайфата му за покер да бяха измислили този

слух, за да видят за колко време ще обиколи площада и ще

се върне при тях. Но също така не бе изключено Баги да

е надушил нещо вярно. Всъщност нямаше значение. Па

рите в брой не можеха да бъдат проследени.

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

рудването на другите два и да печатат всичко в Клантън, тъй като нашата машина

беше по-добра. Щяха да съберат на едно място счетоводството и продажбата на

повечето реклами. Офертата им от милион и двеста хиляди беше към горния край на

оценката.

Сега ми предлагаха милион и триста хиляди. В брой.

- Чистата ви печалба е едно хубавко милионче, след

като платите дънъците - рече Ноубъл.

- Мога да смятам - заявих аз, сякаш всяка седмица

сключвах подобни сделки. Но думите хубавко милионче"

продължаваха да кънтят в ушите ми.

Двамата продължаваха да настояват. Имали вече оферта за другите два вестника, но

останах с впечатлението, че сделката не се развива според желанията им.

Ключовият елемент беше Таймс". Ние имахме по-добро оборудване и малко по-висок

тираж.

Отново отказах и те си тръгнаха; и тримата знаехме, че това не е последният ни

разговор.

Тъкмо когато спрях да си мечтая да се пенсионирам млад, да продам всичко, да

замина, да отлетя за Европа и да пребродя пеша Австралия, тъкмо когато отново

потънах в рутината на репортажите, некролозите и пробутва-нето на реклами на

всеки търговец в града, мистър Гари Макгру отново се появи в живота ми. И доведе

своя клиент със себе си.

Рей Ноубъл беше един от тримата управители на компания, която вече притежаваше

трийсет седмичника в дълбокия Юг и искаше да купи и други. Също като състуден-та

ми Ник Дийнър, той бе израсъл в семейния вестникарски бизнес и говореше езика

му. Закле ме да не казвам на никого, след което изложи плана си най-подробно.

Компанията му искаше да купи Таймс", както и вестниците в окръзите Тайлър и Ван

Бурен. Смятаха да продадат обо-

326

Единайсет години след като бе напуснал окръг Форд, Сам Ръфин се завърна така, както си беше тръгнал - с автобус посред нощ. Аз разбрах чак на третия ден.

Пристигнах за обяда в четвъртък и видях Сам да се люлее на верандата, усмихнат

широко като майка си. Мис Кали изглеждаше и се държеше, сякаш беше с десет

години по-млада. Опържи пиле и сготви всичкия зеленчук от градината си. Исо се