Unknown - i c4573b5193eb5b9f

земи и банки, а всички мъже от семейството следвали право - някои дори в елитни

университети. Само че родът им западаше от години. Лусиен бе последният известен

мъж от семейството, а не беше изключено скоро да го лишат от адвокатски права.

Дългогодишната му секретарка Етъл Туиди ни посрещна грубо и се държа едва ли не

презрително към Хари Рекс, който ми измърмори под носа си:

- Най-проклетата кучка в града.

Мисля, че тя го чу. Очевидно двамата се дърлеха от години.

- Шефът е вътре. Какво искате?

- Искаме да видим Лусиен - рече Хари Рекс. - За как

во според теб сме тука? -Тя звънна на Уилбанкс, а ние за

чакахме. - Няма да вися тук цял ден! - сопна се по едно

време Хари Рекс.

- Влизайте - рече тя най-вече за да се отърве от нас.

Качихме се по стълбите. Кабинетът на Лусиен бе огро

мен, поне девет на девет, с висок таван и ред френски про

зорци с изглед към площада. Кантората беше от северния

край на центъра, точно срещу Таймс", от другата страна

-

зз;

ззз

ДЖОН ГРИШАМ

на съда. Слава богу, балконът на Лусиен не се виждаше от моя.

Уилбанкс ни посрещна студено, сякаш бяхме прекъснали дълъг и сериозен размисъл.

Въпреки ранния час разхвърляното му бюро създаваше впечатлението, че е работил

цяла нощ. Имаше дълга сивкава коса до раменете, старомодна козя брадичка и

уморените червени очи на сериозен пияч.

- По какъв случай? - попита много бавно той. И два

мата се опитвахме да вложим в погледите си колкото се

можеше повече презрение.

- Вчера бе извършено убийство, Лусиен - рече Хари

Рекс. -Убиха Лени Фаргарсън, сакатия заседател.

- Предполагам, че посещението ви е неофициално? -

попита ме той.

- Напълно - потвърдих аз. - Шериф Макнат ме помо

ли да се отбия за малко. Поканих Хари Рекс да дойде с

мен.

- Значи дойдохте ей тъй, да се видим?

- Донякъде. И да поклюкарстваме за убийството.

- Чух подробностите - каза той.

- Говорил ли си скоро с Дани Паджит? - попита Хари

Рекс.

- Не съм го чувал, откакто го освободиха.

- Дали е в окръга?

- В Мисисипи е, но не съм сигурен къде точно. Няма

право да пресича границите на щата без позволение.

Защо не го пратиха примерно в Уайоминг? Струваше ми се странно да го задължават

да остане тъкмо там, където бе извършил престъпленията си. Да се маха!

- Шериф Макнат би искал да говори с него - казах аз.

- О, нима? И защо това да засяга вас и мен? Кажете на

шерифа да говори, като иска.

Страница 132

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Не е толкова просто, Лусиен, и ти много добре го знаеш - рече Хари Рекс.

- Разполага ли шерифът с някакви доказателства сре

щу клиента ми? Може ли да докаже нещо? Да си чувал за

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

вероятна причина, Хари Рекс? Не можеш просто да събереш обичайните заподозрени.

Трябва да се понапъне малко повече.

- Имаше пряка заплаха към заседателите - вметнах аз.

- Преди девет години.

- Но все пак заплаха имаше и всички я помним. А се

га един заседател е убит две седмици след освобождаване

то на Паджит.

- Това не е достатъчно, господа. Покажете ми нещо

повече и може да поговоря с клиента си. За момента чу

вам само голи спекулации. Не са малко наистина, но този

град от край време е обичал клюките.

- Не знаеш къде е, нали? - попита Хари Рекс.

- Предполагам на острова при останалата пасмина. -

Говореше за Паджит като за плъхове.

- Какво ще стане, ако стрелят по още един заседател? -

не го оставяше Хари Рекс.

Лусиен хвърли един бележник на бюрото си и опря лакти на него.

- Какво очакваш от мен? Да се обадя на момчето и да

кажа: Ей, Дани, знам, че не трепеш заседателите, ама ако

случайно си ги подпукал, бъди добро момче и престани."

Мислиш ли, че ще ме послуша? Всичко това нямаше да се

случи, ако този тъпак ме беше послушал. Настоявах да не

свидетелства в своя защита. Той е идиот, разбираш ли? Ти

поне си адвокат и знаеш какво е да имаш подобни клиен

ти. С нищо не можеш да ги контролираш.

- Какво ще стане, ако застрелят още един заседател? -

повтори Хари Рекс.

- Ами още един заседател ще умре.

Скочих на крака и тръгнах към вратата.

- Мръсно копеле - изревах възмутено.

- Само да си отпечатал една дума от разговора ни -

изсъска той зад гърба ми.

- Върви на майната си - затръшнах вратата аз.

334

335

ДЖОН ГРИШАМ

Късно същия следобед мистър Мейгъргел ми се обади от погребалния дом и попита

дали мога да прескоча дотам. Мистър и мисис Фаргарсън бяха при него, за да