Unknown - i c4573b5193eb5b9f

горещото слънце и безоблачното небе и обиколили трактора да оценят щетите. После

неохотно отворили каросерията на камиона си и започнали да вадят инструментите.

Слънцето приличало и скоро двамата плувнали в пот.

За да направят деня си малко по-приятен, те включили радиото на камиона и

усилили максимално звука. Гласът на Мърл Хагард се понесъл над соевите

насаждения.

Музиката заглушила далечния пушечен изстрел. Куршумът улучил Мо Тийл право в

горната част на гърба, пронизал дробовете му и на излизане пробил дупка в

гърдите му. Ред, партньорът на Тийл, непрекъснато повтарял, че е чул само силно

хъхрене миг-два преди Мо да падне под предния мост. Отначало помислил, че

някаква част от трактора се е откъснала и е ударила Мо. Ред го замъкнал до

камиона и забързал обратно, много по-разтревожен за приятеля си, отколкото от

причината за инцидента. Когато стигнал до гаража, управителят на фермата повикал

линейка, но било твърде късно. Мо Тийл умрял там, на циментовия под на малкия

прашен кабинет. По време на процеса го наричахме мистър Трактор". Седеше по

средата на първия ред и обезкуражаваше обвинението с езика на тялото си.

В деня на смъртта си той бе облечен със същия жълтозелен гащеризон, който носеше

всеки ден по време на процеса. Той го правеше лесна мишена.

Видях го отдалеч през една отворена врата. Шериф Макнат ни пусна в гаража след

стандартната вече забрана

341

Страница 135

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

ДЖОН ГРИШАМ

да правим снимки. Уайли бе оставил фотоапарата си в пи-капа.

За пореден път Уайли бе следил полицейските честоти, когато долетяла новината: Един застрелян край фермата на Рей Зук!" Уайли рядко се отделяше от приемника си

и напоследък мнозина бяха последвали примера му. Хората в окръга се чувстваха

толкова несигурни, че слушаха всичко, и щом чуеха за престрелка, скачаха в

колите си и отиваха да видят какво става.

Не след дълго Макнат ни помоли да напуснем. Хората му бяха открили кутиите с

източения от вандала бензин и прозореца, през който се бе промъкнал в гаража.

Сега щяха да проверят за отпечатъци и нямаше да намерят нищо, също както

напразно щяха да търсят следи по настлания с чакъл под. Щяха да преровят горите

около соевите насаждения, но нямаше да намерят и следа от убиеца. Само в праха

край трактора щяха да намерят трийсеткалиброва гилза и веднага щяха да я свържат

с куршума, пронизал Лени Фаргарсън.

Поседях в управлението на шерифа до късно вечерта. Както очаквах, там беше

оживено - наоколо сновяха полицаи и помощник-шерифи, сравняваха версии и

измисляха нови подробности. Телефоните звъняха неспирно. А излезе и нова мода.

Случайни граждани, несмогнали да сдържат любопитството си, се отбиваха и питаха

де когото сварят дали има някакво развитие.

Нямаше. Макнат се барикадира в кабинета си с преките си подчинени, за да решат

какво да правят оттук нататък. Първата му задача бе да защити останалите осем

заседатели. Трима бяха вече мъртви - мистър Фред Билрой от пневмония, после Лени

Фаргарсън и Мо Тийл. Един заседател се бе преместил във Флорида две години след

процеса. В този момент пред прага на всеки от осмината бе паркирана патрулна

кола.

Оставих ги и се върнах в редакцията, за да поработя

342

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

над статията за убийството на Мо Тийл, но светлината в кантората на Хари Рекс ме

разсея. Той бе в заседателната зала, затънал в показания, папки и всевъзможни

адвокатски книжа, които ми причиняваха главоболие със самия си вид. Грабнахме

две бири от малкия хладилник и отидохме да се поразходим с колата.

В работническия квартал Ковънтри минахме по една тясна улица покрай къща, чийто

двор бе изпълнен с коли, паркирани като нападали плочки от домино.

- Тук живее Максин Рут - каза той. - Беше заседател-ка.

Смътно си спомнях мисис Рут. Малката й червена тухлена къща нямаше, кажи-речи, никаква веранда, тъй че съседите й бяха пръснати из импровизирания паркинг на

сгъваеми столове. Виждаха се пушки. Всички лампи в къщата бяха запалени. На

спрялата до пощенската кутия патрулна кола бяха облегнати двама помощник-шерифи, които пушеха и ни оглеждаха много внимателно, докато преминавахме край тях. Хари

Рекс се обърна към единия от тях:

- Добър вечер, Трой.

- Здрасти, Хари Рекс - отвърна помощник-шерифът и

направи крачка към нас.