Unknown - i c4573b5193eb5b9f

- Голям купон става, а?

- Само глупак би си търсил белята тук.

- Просто минавахме - каза Хари Рекс.

- По-добре не спирайте - отвърна Трой. - Сърбят ги

пръстите да натиснат спусъка.

- Внимавайте. - Ние продължихме и завихме зад обо

ра на север от града, където дълга сенчеста алея извеж

даше до водната кула. Някъде от средата нататък от двете

страни на улицата бяха паркирани коли.

- Кой живее тук? - попитах аз.

- Мистър Ърл Юри. Седеше на задния ред, най-далеч

от зрителите.

Верандата беше претъпкана с хора. Някои седяха на стълбите. Други се бяха

разположили на шезлонги по тре-

343

ДЖОН ГРИШАМ

вата. Някъде из тази тълпа беше и мистър Ърл Юри5 добре скрит и защитен от

своите приятели и съседи.

Мис Кали също бе под закрила. Улицата пред къщата й беше така задръстена от

коли, че едва можеше да се мине. Върху тях бяха насядали мъже - някои пушеха, други държаха пушки. Верандите на съседните къщи бяха претъпкани. Половината

квартал се бе събрал, за да й вдъхне чувство за сигурност. Атмосферата беше

празнична, като на някакво уникално събитие.

Тъй като бяхме бели, двамата с Хари Рекс бяхме огледани по-обстойно. Не спряхме, докато не стигнахме до помощник-шерифите, но щом те одобриха присъствието ни, Страница 136

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

всички се успокоиха. Паркирахме и аз отидох до къщата, където Сам ме посрещна на

стъпалата. Хари Рекс остана да поприказва с тях.

Мис Кали беше вътре и четеше Библията с една приятелка от църквата. Няколко

свещеници седяха на верандата със Сам и Исо и горяха от нетърпение да научат

подробности за убийството на Тийл. Съобщих им всичко, което знаех, а то не беше

много.

Около полунощ тълпата започна бавно да се разотива. Сам и помощник-шерифите бяха

организирали денонощна охрана на смени - въоръжени стражи на предната и задната

веранда. Доброволци не липсваха. Мис Кали не бе предполагала, че нейният приятен

и богобоязлив дом ще се превърне в такава въоръжена крепост, но при тези

обстоятелства не би могла да се сърди.

Тръгнахме по изтръпналите от страх улици към дома ми, където открихме Бъстър да

спи в колата си пред къщата. Намерихме малко бърбън и седнахме на една от

верандите, като пляскахме с ръце по случайните комари и се опитвахме да преценим

ситуацията.

- Той е много търпелив - рече Хари Рекс. - Ще изчака няколко дни, докато на

съседите им писне да висят по верандите, докато всички се поотпуснат.

Заседателите не могат да живеят заключени в къщите си. Той ще изчака.

Имаше една смразяваща подробност, която не бе раз-

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

гласена: преди седмица в сервиза се бе получило друго обаждане. Във фермата на

Андерсън на юг от града някакъв трактор бил повреден при много сходни

обстоятелства. Мо Тийл, един от четиримата главни механици, не бил изпратен.

Нечия друга жълта риза била наблюдавана през мерника на ловна пушка.

- Той е търпелив и педантичен - съгласих се аз. Между двете престъпления бяха

изминали единайсет дни, без да бъдат намерени никакви улики. Ако наистина бе

Дани Паджит, имаше рязък контраст между първото му убийство - Рода Каселоу - и

последните две. Може би на това го бяха научили прекараните в затвора години. Бе

разполагал с достатъчно време да си припомни лицата на дванайсетте души, които

го бяха пратили зад решетките, и да планира отмъщението си.

- И няма да спре дотук - рече Хари Рекс.

Едно убийство можеше да мине за изолиран случай, Две убийства означаваха

систематичност. Третото би изпратило малка армия полицаи и граждани на остров

Паджит за започване на истинска война.

- Той ще почака - допълни Хари Рекс. - Може би дос

та дълго.

- Мисля да продам вестника - казах аз.

Събеседникът ми отпи голяма глътка бърбън и попита:

- И защо?

- За пари. Една компания от Джорджия ми направи се

риозно предложение.

- Колко?

- Много. Повече, отколкото някога съм си мечтал.

Мога да не работя дълго време. А може би и никога.

Идеята да не работиш му направи поразително впечатление. Всеки ден той

прекарваше по десет часа в неспирен бракоразводен хаос и се сблъскваше с доста

емоционални и изнервени клиенти. Често работеше нощем, когато в кантората му

беше тихо и можеше да мисли на спокойствие. Не живееше зле, но внимаваше къде

харчи всеки до-ла

344

345

ДЖОН ГРИШАМ

- От колко време имаш вестника? - попита той.