Unknown - i c4573b5193eb5b9f

разговора ни той го погледна сърдито и каза:

- Трябва да работя.

351

ДЖОН ГРИШАМ

- Аз май ще ида при шерифа. Ще се видим по-късно.

Бях излязъл от кантората му, когато той се провикна:

- Ей, Уили. Още нещо.

Обърнах се към него.

- Продай вестника, вземи парите и си поживей малко.

Заслужил си си го.

- Благодаря.

- Но не напускай Клантьн, чуваш ли?

- Добре.

Мистър Ърл Юри караше валяк. Изравняваше черните пътища, които стигаха до много

отдалечени краища, отвъд Посъм Ридж и Шейди Гроув. Тъй като работеше сам, беше

решено да поостане няколко дни в депото, където имаше много приятели. Всички те

имаха пушки в камионите си и си отваряха очите на четири. Шериф Макнат бе седнал

с мистър Юри и началника му, за да изработят плана за неговата безопасност.

Мистър Юри се обади на шерифа с важна информация. Призна, че спомените му били

малко откъслечни, но със сигурност сакатото момче и Мо Тийл били категорични в

отказа си да приемат смъртна присъда. Спомняше си, че имало и още един против, може би някоя от жените, вероятно цветнокожата дама. Не можел да си спомни

точно, все пак били минали девет години. Той зададе на Макнат същия въпрос:

- Защо Дани Паджит ще убива тъкмо онези заседате

ли, които бяха отказали да гласуват за смъртта му?

Когато влязох в кабинета на шерифа, той точно бе приключил разговора си с мистър

Юри и беше подобаващо озадачен. Затворих вратата и му разказах какво бях научил

от мис Кали.

- Видях бележките й, шерифе - казах аз. - Третият

глас е на Максин Рут.

Един час прехвърляхме същите аргументи, които бях обсъждал със Сам и Хари Рекс, но отново нещо не се

352

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

връзваше. Шерифът не вярваше Паджит да е купил или сплашил Лени или Мо Тийл; за

Максин Рут не беше толкова сигурен, защото тя била от по-особено семейство. Общо

взето, се съгласи с мен, че първите две убийства са били съвпадение и че

най-вероятно Паджит не е знаел как са гласували заседателите. Интересно, но той

твърдеше, че разбрал около година след присъдата, че вотът за смъртното

наказание бил 9 на 3 и че Мо Тийл бил твърдо против подобна присъда.

И все пак и двамата признавахме, че щом бе замесен Лусиен Уилбанкс, не беше

изключено Дани Паджит да знае повече за разискванията от нас. Всичко беше

възможно.

И нищо не беше логично.

Докато седях в кабинета му, шерифът се обади на Максин Рут. Тя работеше като

счетоводителка в обувния завод северно от града и бе настояла да продължи

работа. Макнат бе ходил в стаята й същата сутрин, за да огледа мястото, да

Страница 140

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

поговори с шефа и колегите й и да се увери, че всички се чувстват в безопасност.

Двама от хората му стояли пред сградата, пазели да не влезе някой и чакали, за

да върнат Максин у дома й след края на работния ден.

Говориха няколко минути по телефона като стари приятели, а после Макнат каза:

- Виж, Максин, знам, че ти, Мо Тийл и Лени Фаргар-сън сте единствените трима, които сте гласували против смъртното наказание на Дани Паджит... - Той млъкна, защото тя явно го прекъсна. - Е, не е важно как съм разбрал. Важното е, че ме

кара да се притеснявам за безопасността ти. Още повече.

Той я послуша няколко минути. Докато тя говореше, Шерифът я прекъсваше от време

на време с реплики като: ,Виж, Максин, не мога просто да нахлуя там и да

арестувам момчето."

И Кажи на братята си да държат онези пушки в камионите си".

И Работя по случая, Максин, и когато събера доста-

353

ДЖОН ГРИШАМ

тьчно доказателства, ще издам заповед за арестуването

му".

И Вече е твърде късно да гласуваш за смъртна присъда, Максин. Направила си това, което тогава си смятала за редно".

Когато разговорът свърши, жената плачеше.

- Горкичката - каза шерифът. - Нервите й са опънати

до скъсване.

- Нищо чудно - отвърнах аз. - И аз самият взех да се

плаша от сянката си.

354

Погребалната служба за Мо Тийл бе отслужена в Методистката църква на Уилоу Роуд, номер трийсет и шест от моя списък и една от любимите ми. Беше в края на града, южно от площада. Тъй като не познавах мистър Тийл, не отидох на погребението.

Затова пък там се изсипаха тълпи от хора, които никога не го бяха виждали.

Ако бе починал от сърдечен удар на петдесет и една годишна възраст, смъртта му

щеше да е внезапна и трагична и опелото му щеше да привлече внушително

множество. Но Мо бе убит за отмъщение от току-що освободен затворник и хората