Unknown - i c4573b5193eb5b9f

пътя им Паджит.

Бъкли казал, че говорил на два пъти със съдия Омар

357

ДЖОН ГРИШАМ

Нуз за убийствата и бил сигурен, че съдията е почти готов" да издаде заповед за

ареста на Дани. Лусиен го нападнал с куп въпроси за вероятния мотив и

достатъчните доказателства. Бъкли възразил, че отправената по време на процеса

заплаха била достатъчна причина да подозират Паджит за убийствата.

Срещата се изродила в разгорещен спор между Бъкли и Уилбанкс за юридически

тънкости. Най-сетне шерифът сложил край - казал, че е чул достатъчно, и напуснал

кантората на Лусиен. Бъкли го последвал. Хари Рекс се помотал още малко и

поприказвал с Уилбанкс в по-спокойна обствановка.

- Лъжци прикриват лъжците - ръмжеше Хари Рекс, до

като крачеше напред-назад в кабинета ми час по-късно. -

Лусиен казва истината само когато тя звучи добре, което

при него и неговите клиенти не е много често. Ония Па

джит нямат никакво понятие що е то истина.

- Спомняш ли си Лидия Винс? - попитах аз.

-Коя?

- Онази уличница на процеса. Уилбанкс я призова да

свидетелства под клетва. Тя каза на заседателите, че по

време на убийството Дани бил в нейното легло. Хора на

Паджит я бяха намерили, бяха й платили да свидетелства

и я бяха предали на Лусиен. Те са банда лъжливи крадци.

- После застреляха бившия й мъж, нали?

- Веднага след процеса. Вероятно някой от главорези

те на Паджит го е пречукал. Нямаше други улики освен

куршума. Никакви заподозрени. Нищо. Не ти ли звучи

познато?

- Макнат не повярва на нито дума от приказките на

Лусиен. Нито пък прокурорът.

- А ти?

- Неее. Виждал съм Лусиен да плаче пред заседатели.

Понякога може да бъде много убедителен - не често, но

от време на време успява. Останах с впечатлението, че

358

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

твърде много се напъва да ни убеди. Дани ги е убил, и то с чужда помощ.

- Макнат също ли смята така?

- Да, но няма доказателства. Без тях арестът е загуба

на време.

- Поне ще го държи далеч от хората.

Страница 142

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Само временно. Без доказателства не можеш да го

държиш вечно в затвора. Той има търпение. Чакал е девет

години.

Макар че шегаджиите тъй и не бяха хванати, а и бяха достатъчно умни да отнесат

тайната си в гроба, през следващите месеци доста се шушукаше, че били двамата

тий-нейджъри на кмета. Във всеки случай две деца били видени да се отдалечават

на бегом от местопрестъплението, твърде бързо, за да бъдат хванати. Синовете на

кмета имаха дълга и колоритна история като изобретателни и безсрамни шегобийци.

Под прикритието на мрака те смело се бяха проврели под гъстия жив плет и бяха

спрели на по-малко от петдесет метра от ъгъла на верандата на мистър Ърл Юри.

Гледали и слушали тълпата разположени на моравата приятели и съседи, които

пазели мистър Юри. Изчакали търпеливо подходящия момент за своята атака.

Няколко минути след единайсет часа към верандата била хвърлена дълга верига от

осемдесет и четири фише-ка и когато те започнали да гърмят, в Клантьн едва не

избухнала война. Мъжете викали, дамите пищели, мистър Юри се хвърлил на пода и

пропълзял в дома си на четири крака. Стражите пред къщата му паднали от

шезлонгите, затърсили опипом пушките си и се скрили ниско в тревата, докато

фойерверките подскачали и гърмели сред пушек и врява. Докато избухнат всички, минали трийсет секунди, а междувременно дузина тежко въоръжени мъже се криели

зад дърветата и насочвали дулата си напосоки, готови да стрелят по всичко, което

се движи.

359

ДЖОН ГРИШАМ

Помощник-шерифът на име Травис се сепнал, както спял облегнат на патрулната си

кола. Измъкнал 44-калиб-ровия си магнум и се хвърлил ниско в посока към

фойерверките. Из двора на мистър Юри сновели въоръжени съседи. Кой знае защо -

нито Травис, нито началникът му разкриха официалното обяснение, - Травис стрелял

във въздуха. Всички чули изстрела, който бил далеч по-шумен от фойерверките. Той

накарал друг нетърпелив пръст, чийто собственик така и не си признал, да натисне

спусъка и да изпрати 12-калиброва гилза сред дърветата. Без съмнение мнозина

други също биха почнали да стрелят и кой знае колко щяха да загинат, ако

колегата му Джими не бе извикал силно: Спрете стрелбата бе, идиоти!"

Тогава изстрелите спрели незабавно, но имало още няколко останали фойерверка.

Когато и последният угаснал, цялата кохорта пазачи отишли при тлеещата трева и