Unknown - i c4573b5193eb5b9f

пенсионира, или да умре от цироза.

365

ДЖОН ГРИШАМ

Уайли открай време работеше на половин ден, пък и вече не му се тичаше да търси

обекти за фотографиране. Той бе единственият служител, комуто бях казал за

преговорите, и именно той ме бе посъветвал да взема парите и да бягам.

Клиентът на Макгру искаше да остана поне година при много висока заплата и да

обуча новия главен редактор. Не смятах да се съгласявам. Ако си тръгнех, щях да

го направя веднага. Не исках да имам шеф, нито исках да търпя хорските упреци, че съм продал местния вестник на голяма фирма от друг щат.

Предложението им беше 1,3 милиона. Наетият от мен консултант от Ноксвил бе

оценил Таймс" на 1,35 милиона.

- Между нас казано, вече сме купили вестниците в ок

ръзите Тайлър и Ван Бурен - рече Макгру към края на

дългия обяд. - Нещата започват да се наместват.

Това беше почти вярно. Притежателят на вестника в окръг Тайлър бе дал

принципното си съгласие, но още не бе подписал документите.

- Но има един нов момент - допълни той. - Вестникът

в окръг Полк вероятно също ще се продава. Честно каза

но, вече обмисляме да го купим, ако вие се откажете. Дос

та по-евтино ще ни излезе.

- Хайде сега, ще се плашим - казах аз.

Полк Каунти Хералд" имаше четири хиляди читатели и доста некадърен мениджмънт.

Следях го всяка седмица.

- Не се опитвам да ви плаша. Просто излагам всички

факти.

- Всъщност аз искам милион и половина.

- Това е прекалено много, Уили.

- Не е малко, но ще си върнете парите. Може да отне

ме повечко време, но погледнете в перспектива, да кажем,

след десет години.

- Не съм сигурен, че можем да дадем толкова.

- Ще трябва, ако искате вестника.

Усещаше се, че бързат. Макгру намекна за някакъв срок, а после направо заяви: 366

- Преговаряме вече от месеци и моят клиент държи да стигнем до някакво решение.

Иска да приключи със сделката до първо число на следващия месец, в противен

случай ще си потърси нещо друго.

Тази тактика не ме притесняваше. И на мен ми бе омръзнало да преговарям. Или щях

да продам вестника, или не. Време беше да взема решение.

- Това е след двайсет и три дни - казах аз.

Страница 145

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Точно така.

- Чудесно. ;

Дойде лятото и дните пораснаха, а нетърпимата жега и влажност започнаха

тримесечното си властване. Аз продължавах да обикалям - от църквите в списъка си

до игрищата по софтбол, от местния турнир по голф до брането на дини. През това

време Клантън чакаше - и всички говореха само за онова, което очакваха.

Неизбежно примката около врата на всеки от останалите заседатели се поразхлаби.

Те, естествено, се умориха да седят затворени в къщите си, да променят

следваните цял живот навици и да търпят отряди от съседи да пазят домовете им

нощем. Започнаха да се показват навън и се опитваха да се върнат към нормалния

си живот.

Търпението на убиеца ни изваждаше от релси. Времето работеше за него и той

знаеше, че всички тези защитни мерки рано или късно ще омръзнат на жертвите му.

Знаеше, че заседателите ще свалят гарда и ще направят грешка. Ние също го

знаехме.

След като за пръв път в живота си бе пропуснала три поредни недели, мис Кали

настояваше да иде на църква. Придружавана от Сам, Исо и Леон, тя влезе в храма в

неделя сутрин и се моли така, сякаш не бе идвала цяла година. Другите богомолци

я прегръщаха и се молиха горещо за нея. Преподобният Смол начаса промени

проповедта си и заговори как Бог пазел следовниците си. Сам каза, че службата

продължила почти три часа.

367

ДЖОН ГРИШАМ

Два дни по-късно мис Кали се настани на задната седалка на моя мерцедес. Исо

седна до нея, Сам сложи пушка между краката си и с един помощник-шериф зад нас

ние излязохме от Клантън. Помощник-шерифът спря до границата на окръга и час

по-късно бяхме в Мемфис. На изток от града имаше нов търговски център - всички

говореха за него и мис Кали умираше да го види. Над сто магазина под един

покрив! За пръв път в живота си тя яде пица, видя ледена пързалка, двама хванати

за ръка мъже и семейство от различни раси. Одобри само пързалката.

След като цял час търпяхме безумните указания на Сам, най-сетне намерихме

гробището в Южен Мемфис. Използвайки предоставената ни от пазача карта, открихме

гроба на Никола Росети Дежарнет. Мис Кали положи донесения от вкъщи букет цветя

и когато разбрахме, че тя смята да поостане, ние се отдръпнахме и я оставихме на