Unknown - i c4573b5193eb5b9f

танцуваше в мюзикъл на Бродуей, една дама, живяла в двайсет и два щата, мъж, който бе преживял седем брака и преливаше от съвети към новобрачните двойки, единственият ни емигрант мистър Митло, един пенсиониращ се баскетболен треньор и

готвач на аламинути в Чайната, който цял живот бе пържил яйца. И така нататък.

Тези материали бяха безумно популярни.

И все пак след девет години списъкът на интересните ора в окръг Форд започваше

да се изчерпва.

363

ДЖОН ГРИШАМ

Беше ми омръзнало да пиша. Двайсет страници седмично, петдесет и две седмици

годишно.

Всяка сутрин се будех с мисълта или за нова статия, или за нова перспектива към

някоя стара. Всяка дребна новинка или всяко необичайно събитие беше повод да

на-драскам нещо и да го бутна някъде из вестника. Пишех за кучета, за стари

камиони, за легендарно торнадо, за къща с призраци, за изчезнало пони, за

съкровище от Гражданската война, за легендата за един роб без глава, за побеснял

скункс. Плюс обичайните теми - съдебни процеси, избори, престъпления,

новосъздадени фирми, фалирали фирми и новодошли съграждани. Наистина ми бе

омръзнало да пиша.

И Клантън ми бе омръзнал. Макар и с известна неохота, градът ме беше приел, особено когато стана явно, че не смятам да си ходя. И все пак беше много малък и

понякога чувствах, че се задушавам. Прекарвах толкова много уикенди в дома си, нямайки какво да правя, освен да чета и да пиша, че малко по малко свикнах. И

това много ме плашеше. Опитах да играя покер с Буба Крокет и неговата тайфа, както и да ходя по грубоватите забави на Хари Рекс и компания. Но никога не се

чувствах на място.

Клантън се променяше, и то не по желания от мен начин. Също като повечето малки

градчета в Юга, той се разпростираше във всички посоки без всякакъв план. Модно

Изгодно" процъфтяваше и околните парцели привличаха всевъзможни заведения за

бързо хранене. Центърът западаше, макар че съдът и кметството винаги щяха да

привличат хора. Трябваха ни силни политически лидери, личности с визия, а такива

не достигаха.

От друга страна, подозирах, че и на града му е писнало от мен. След

морализаторските ми критики към войната във Виетнам винаги щях да минавам за

радикален либерал. Не се стараех особено да разколебая тази репутация. Докато

вестникът растеше, печалбите ми се качваха и кожата ми ставаше все по-дебела, аз

все по-често пишех редакционни статии. Пенех се срещу закритите сбирки на

Страница 144

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

364 З

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Градския съвет и на Окръжния надзорен комитет. Съдех ги, за да получа достъп до

обществените архиви. Цяла година се възмущавах най-благородно от почти пълната

липса на градоустройствен и строителен план, а когато Модно Изгодно" дойде в

града, въобще не си мерех приказките. Присмивах се на щатските закони за

финансиране на кампаниите, които позволяваха на богаташите да избират своите

фаворити. А когато Дани Паджит беше пуснат от затвора, аз се нахвърлих на

системата за предсрочно освобождаване.

През седемдесетте години сякаш непрекъснато бях стъпил върху динена кора. И

макар това да правеше статиите ми интересни и да продаваше вестници, то ме

превръщаше в донякъде странна птица. Хората гледаха на мен като на вечно

философстващ мърморко. Не мисля, че съм нагрубявал някого; поне се опитвах да не

го правя. Но като се върна назад, май немалко битки съм започвал не само от

убеждения, но и от скука.

Ала с годините все повече ми се приискваше да стана нормален гражданин. Винаги

щях да си бъда аутсайдер, но това вече не ме притесняваше. Исках да идвам и да

си отивам, да живея в Клантън, когато преценя, а когато ми омръзнеше, да

отсъствам за дълги периоди от време. Удивително как перспективата да се сдобиеш

с пари може да промени бъдещето ти.

Бях погълнат от мечтата да си вдигна шапката и да замина за някое местенце, където никога не бях стъпвал. Копнеех да видя света.

Следващата среща с Гари Макгру се състоя в един ресторант в Тюпълоу. Той беше

идвал в редакцията няколко пъти. Още едно посещение, и служителите щяха да

почнат да шушукат. На обяд отново разгледахме финансовите ми разчети,

поговорихме за плановете на клиента му и обсъдихме едно-друго. При евентуална

продажба исках новият собственик да спази петгодишните договори, които бях

сключил с Дейви Плямпалото, Харди и Маргарет. Баги или скоро щеше да се