Unknown - i c4573b5193eb5b9f

огледали какво става. Разбрало се, че става въпрос само за фойерверки. Мистър

Юри надникнал през вратата и след известно време се показал навън.

Няколко къщи по-надолу мисис Алис Уд чула пукоте-вицата и хукнала да затваря

задната врата на къщата си, когато двете момчета влетели през задния й вход, като тичали и се превивали от смях. Мисис Уд съобщи само, че са петнайсетгодишни

и бели.

На около два километра оттам, в негърския квартал, аз току-що бях слязъл от

верандата на мис Кали, когато чух далечните експлозии. Късната смяна - Сам, Леон

и двама свещеници - скочиха на крака и се загледаха в далечината. Четирийсет и

четири калибровият магнум звучеше като гаубица. Зачакахме и когато всичко отново

утихна, Леон каза:

- Прилича на фойерверки.

Сам се бе промъкнал в къщата да види как е майка му. Върна се и докладва:

- Още спи.

- Ще ида да проверя - предложих аз. - Ще ви се обадя,

ако има нещо важно.

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Улицата на мистър Юри бе светнала от сините и червените светлини на дузина

полицейски коли. Други любопитни също се опитваха да се доберат до къщата му.

Видях колата на Бъстър, паркирана в една плитка канавка. Когато няколко минути

по-късно го намерих, той ми разказа всичко.

- Някакви деца - рече той.

Стори ми се смешно, но малцина бяха на моето мнение.

360

361

41

През деветте години, откакто бях собственик на Таймс", не бях напускал вестника

за повече от четири дни. Той влизаше за печат всеки вторник, излизаше всяка

сряда и всеки четвъртък от живота ми крайният срок за новия брой надвисваше със

заплашителна неотложност. Една от причините за успеха ми беше фактът, че пишех

толкова надълго за толкова много хора в един град, в който се случваше толкова

малко. Всеки брой имаше трийсет и шест страници. Като извадим пет за платени

обяви, три за публикуване на юридически съобщения и документи и около шест за

реклами, всяка седмица трябваше да запълня около двайсет и две страници с местни

новини.

Страница 143

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Некролозите заемаха поне една страница, като аз отговарях за всяка дума. Дейви

Бас Плямпалото вземаше две страници за спортните вести, макар че аз често

трябваше да му помагам с материал за някой юношески футболен мач или актуалната

новина за ловния трофей на някое два-найсетгодишно момче. Маргарет списваше една

страница за религия, една за сватби и още една с обяви. Баги, чийто принос преди

девет години бе, меко казано, слабичък, сега съвсем се бе поддал на алкохола и

успяваше да напише само една статия седмично; затова пък, естествено, държеше да

бъде на първа страница. Репортерите идваха и си отиваха с фрустрираща

предсказуемост. Обикновено имахме един, понякога двама, и те носеха повече

проблеми, отколкото полза. Аз трябваше да редактирам и коригирам работата им до

такава степен, че често предпочитах да я свърша сам.

362

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Така че пишех. Макар да бях учил журналистика, не бях забелязал у себе си

склонност да произвеждам голямо количество думи за кратки периоди от време. Но

след като се оказах собственик на вестник и трябваше да изплувам някак си, аз

открих удивителната си способност да сътворявам многословни и цветисти статии на

каква ли не тематика. Средно сериозна катастрофа без никакви жертви бе новина за

първа страница със спиращи дъха цитати от свидетелите и шофьорите на линейките.

Минималното разширяване на някой завод звучеше като принос към брутния

национален продукт. Разпродажба на сладки в дамския клуб към Баптистката църква

се описваше с осемстотин думи. Всеки наркоарест се представяше така, сякаш

колумбийците бяха нападнали необезпокоявани невинните дечица на Клантън. Призив

за кръводаряване от страна на благотворителна организация звучеше като драстичен

недостиг по време на война. Три откраднати пи-капа за една седмица придобиваха

мащабите на организирана престъпност.

Пишех за хората от окръг Форд. Мис Кали беше първата ми героиня, а през годините

се опитвах да представям поне един човек на месец. Имаше оцелял от похода на

смъртта на Батаан, последният местен ветеран от Първата световна война, един

моряк, който се бе бил при Пърл Харбър, пенсиониран свещеник, който бе служил на

своето малко провинциално паство цели четирийсет и пет години, стар мисионер, прекарал трийсет и една години в Конго, наскоро завършил студент, който