Unknown - i c4573b5193eb5b9f

мира.

В памет на Никола мис Кали поиска италианска храна. Бях запазил маса в

Грисанти", един от символите на Мемфис, и вечеряхме дълго и вкусно с лазаня и

пълни с козе сирене равиоли. Мис Кали успя да преодолее предубеждението си

спрямо купената храна, а за да я предпазя от греха, аз настоях да платя

сметката.

Не искахме да напускаме Мемфис. За няколко часа бяхме забравили страха от

неизвестността и тревогите на очакването. Клантьн изглеждаше отдалечен на хиляда

километра, макар и това да звучеше твърде близко. На връщане усетих, че карам

все по-бавно и по-бавно.

Макар че не отворихме дума, пък и с приближаването към Клантьн разговорът все

повече затихваше, в окръг Форд имаше пуснат на свобода убиец. Мис Кали беше в

неговия списък. Ако не бяха двата трупа, би било трудно да повярваме, че подобно

нещо може да се случи.

Според версията на Баги, потвърдена от архивите на Таймс", през този век нямаше

някакви неразгадани убийства. Почти всяко беше импулсивен акт и димящото дуло бе

видяно от свидетели. Арестите, процесите и при-

368

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

съдите бяха незабавни. Сега ставаше въпрос за умен и предвидлив убиец, а

набелязаните от него жертви бяха известни на всички. За нашия спазващ закона и

богобоязлив град това беше немислимо.

Боби, Ал, Макс и Леон по различно време се бяха опитвали да убедят мис Кали да

им погостува за месец -месец и нещо. Сам, аз и дори Исо се бяхме намесвали в

подкрепа на тези доста настоятелни молби, но мис Кали не се съгласяваше. Тя била

близко до Бога и той щял да я пази.

През изминалите девет години единствения път, когато изпуснах нервите си пред

мис Кали, беше в опит да я убедя да прекара един месец в Милуоки с Боби.

- Големите градове са опасни - бе рекла тя.

- Сега най-опасен е Клантън - бях отвърнал аз.

По-късно повиших тон и тя ми каза, че не й допадало

подобно неуважение. Побързах да млъкна.

Когато късно тази вечер навлязохме в окръг Форд, започнах да поглеждам в

огледалото за обратно виждане. Може би беше глупаво, а може би не. Домът на

семейство Ръфин беше охраняван от един паркирал на улицата помощник-шериф и от

Страница 146

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

един приятел на Исо, който пазеше от верандата.

- Всичко е спокойно - рече приятелят. Искаше да ка

же, че никой не беше стрелял и никой не беше застрелян.

Двамата със Сам играхме дама на верандата около час, а мяс Кали отиде да си

легне. Чакането продължаваше.

369

Седемдесет и девета беше година за местни избори в щата Мисисипи; третите ми

избори като регистриран гласоподавател. Бяха доста по-мирни от първите два.

Нямаше други кандидати за шерифския пост, което беше нещо нечувано. Имаше

слухове, че семейство Паджит са си купили нов кандидат, но след вдигнатия около

предсрочното освобождаване шум те предпочитаха да си траят. Сенатор Тео Мортън

имаше съперник, който ми донесе предизборен плакат с крещящия въпрос: Защо

сенатор Мортън освободи предсрочно Дани Паджит? За пари!" Колкото и да ми се

искаше да го пусна, нямах нито времето, нито енергията да бъда съден за клевета.

В Четирите пердаха" имаше тринайсет кандидати за поста районен полицай, но

другаде надпреварата беше доста вяла. Вниманието на окръга бе приковано към

убийствата на Фаргарсън и Тийл, но най-вече към следващата жертва. Шериф Макнат

и следователите от щатските полицейски и криминологични лаборатории бяха

разследвали всички възможни улики и версии. Нямахме друг избор, освен да чакаме.

С приближаването на Четвърти юли се забелязваше видима липса на ентусиазъм за

ежегодните празници. Макар почти всички да се чувстваха в безопасност, над

окръга тегнеше тъмен облак. Появиха се странни слухове, че нещо лошо ще се случи

точно когато всички сме събрани около площада. От друга страна, през този юни се

раждаха по-изобретателни слухове, отколкото когато и да било.

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

На двайсет и пети юни в една луксозна кантора в Тк-пълоу аз подписах куп

документи, прехвърлящи собствеността на Таймс" на медийна компания, отчасти

притежание на мистър Рей Ноубъл от Атланта. Мистър Ноубъл ми връчи чек за 1,5

милиона долара и аз бързо и донякъде притеснено го отнесох малко по-надолу на

същата улица, където новият ми приятел Стю Холанд ме чакаше в просторния си

кабинет в Мърчантс Банк. В Клантън новината за подобен депозит би се разнесла