Unknown - i c4573b5193eb5b9f

- От девет години.

- Трудно ми е да си го представя без теб.

- Може би това е причина да го продам. Не искам да

бъда втори Кодъл.

- И какво ще правиш?

- Ще си почина, ще попътувам, ще видя свят, ще си на

меря някоя хубава жена, ще се оженя за нея и ще й напра

вя деца. Тази къща е голяма.

- Значи няма да се местиш другаде?

- Къде? Нали тук е домът ми.

Още една дълбока глътка, след което Хари Рекс каза:

- Не знам. Утрото е по-мъдро от вечерта.

346

При толкова трупове беше неизбежно новината да привлече повече внимание,

отколкото Таймс" можеше да й отдели. На следващата сутрин в редакцията пристигна

мой познат репортер от мемфиския вестник, а двайсет минути по-късно към нас се

Страница 137

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

присъедини и колегата му от Джаксън. И двамата отговаряха за Северен Мисисипи, където най-горещите новини бяха обикновено експлозия в някой завод или поредният

обвинен в корупция държавен служител.

Разказах им предисторията на двете убийства, обясних им за освобождаването на

Паджит и за страха, който бе обхванал окръга. Не ми бяха конкуренция - те пишеха

за големи всекидневници, чиито читателски аудитории рядко се припокриваха.

Повечето от моите абонати си купуваха и един от двата вестника. Всекидневникът в

Тюпълоу също бе популярен.

Пък и, честно казано, губех интерес; не към настоящата криза, а към

журналистиката като професия. Светът ме зовеше. Докато пиех кафе и разменях

информация с двамата ветерани, всеки от които беше по-възрастен от мен и

печелеше около 40 000 годишно, ми беше трудно да повярвам, че мога да се оттегля

с един милион долара. Тази Цифра доста ме разсейваше.

После те си тръгнаха, за да представят собствения си поглед към темата. Няколко

минути по-късно ми се обади Сам.

- Трябва да дойдеш веднага - рече припряно той.

347

ДЖОН ГРИШАМ

Една малка рота още охраняваше верандата на семейст^ во Ръфин. И четиримата бяха

недоспали, със зачервени очи. Сам ми помогна да прекося бивака им и да стигна до

кухненската маса, където мис Кали чистеше зелен боб -нещо, което обичайно

предпочиташе да прави на задната веранда. Тя ми се усмихна топло и ме прегърна

както винаги, но си личеше колко е разтревожена.

- Ела с мен - рече тя. Сам кимна и двамата я послед

вахме в малката спалня. Тя затвори вратата след нас, ся

каш очакваше някакви натрапници, а после изчезна в те

сен дрешник. Почакахме смутено, докато тя тракаше не

що там.

Най-сетне излезе с една стара тетрадка, която очевидно бе крила досега.

- Нещо не ми се връзва - рече тя и седна на ръба на

леглото. Сам се намести до нея, а аз се отпуснах в стар

люлеещ се стол. Мис Кали прелистваше страници с изпи

сани на ръка бележки. - Ето го - възкликна най-сетне тя и

продължи по-уверено: - Дадохме тържествено обещание

никога да не говорим какво се е случило в заседателната

зала, но това е твърде важно, за да го премълча. Когато

намерихме мистър Паджит за виновен, гласувахме бързо

и единодушно. Но когато стигнахме до въпроса за смърт

ното наказание, имаше и разногласия. Аз не исках да из

пращам никого на смърт, но бях обещала да следвам зако

на. Имаше доста спорове, дори обвинения и заплахи. Не

беше никак приятно. Когато в крайна сметка изяснихме

позициите си, против смъртното наказание бяха трима ду

ши, които не смятаха да си променят мнението.

Тя ми показа една страница от тетрадката си. С ясни си и четлив почерк бе

изписала две колонки. Едната съдържаше девет имена, а другата само три: Лени

Фаргар-сън, Мо Тийл и Максин Рут. Зяпнах имената със съзнанието, че може би

гледам списъка на убиеца.

- Кога написахте това? - попитах аз.

- Водех си бележки по време на процеса - обясни тя.

Защо Дани Паджит ще убива тъкмо онези заседатели

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

които бяха отказали да го осъдят на смърт? Тъкмо онези, които бяха спасили

живота му.

- Убива не когото трябва, нали? - попита Сам. - Да де,

всъщност никого не трябва да убива, но ако си тръгнал да

си отмъщаваш, защо ще преследваш тъкмо онези, които

са те спасили?

- Както казах, нещо не се връзва - рече мис Кали.

- Допускате твърде много неща - отсякох аз. - Допус

кате, че знае как е гласувал всеки заседател. Доколкото ми

е известно, а аз разпитвах доста дълго, заседателите нико

га не са разказвали за гласуването. Процесът бързо бе за