- От девет години.
- Трудно ми е да си го представя без теб.
- Може би това е причина да го продам. Не искам да
бъда втори Кодъл.
- И какво ще правиш?
- Ще си почина, ще попътувам, ще видя свят, ще си на
меря някоя хубава жена, ще се оженя за нея и ще й напра
вя деца. Тази къща е голяма.
- Значи няма да се местиш другаде?
- Къде? Нали тук е домът ми.
Още една дълбока глътка, след което Хари Рекс каза:
- Не знам. Утрото е по-мъдро от вечерта.
346
При толкова трупове беше неизбежно новината да привлече повече внимание,
отколкото Таймс" можеше да й отдели. На следващата сутрин в редакцията пристигна
мой познат репортер от мемфиския вестник, а двайсет минути по-късно към нас се
Страница 137
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
присъедини и колегата му от Джаксън. И двамата отговаряха за Северен Мисисипи, където най-горещите новини бяха обикновено експлозия в някой завод или поредният
обвинен в корупция държавен служител.
Разказах им предисторията на двете убийства, обясних им за освобождаването на
Паджит и за страха, който бе обхванал окръга. Не ми бяха конкуренция - те пишеха
за големи всекидневници, чиито читателски аудитории рядко се припокриваха.
Повечето от моите абонати си купуваха и един от двата вестника. Всекидневникът в
Тюпълоу също бе популярен.
Пък и, честно казано, губех интерес; не към настоящата криза, а към
журналистиката като професия. Светът ме зовеше. Докато пиех кафе и разменях
информация с двамата ветерани, всеки от които беше по-възрастен от мен и
печелеше около 40 000 годишно, ми беше трудно да повярвам, че мога да се оттегля
с един милион долара. Тази Цифра доста ме разсейваше.
После те си тръгнаха, за да представят собствения си поглед към темата. Няколко
минути по-късно ми се обади Сам.
- Трябва да дойдеш веднага - рече припряно той.
347
ДЖОН ГРИШАМ
Една малка рота още охраняваше верандата на семейст^ во Ръфин. И четиримата бяха
недоспали, със зачервени очи. Сам ми помогна да прекося бивака им и да стигна до
кухненската маса, където мис Кали чистеше зелен боб -нещо, което обичайно
предпочиташе да прави на задната веранда. Тя ми се усмихна топло и ме прегърна
както винаги, но си личеше колко е разтревожена.
- Ела с мен - рече тя. Сам кимна и двамата я послед
вахме в малката спалня. Тя затвори вратата след нас, ся
каш очакваше някакви натрапници, а после изчезна в те
сен дрешник. Почакахме смутено, докато тя тракаше не
що там.
Най-сетне излезе с една стара тетрадка, която очевидно бе крила досега.
- Нещо не ми се връзва - рече тя и седна на ръба на
леглото. Сам се намести до нея, а аз се отпуснах в стар
люлеещ се стол. Мис Кали прелистваше страници с изпи
сани на ръка бележки. - Ето го - възкликна най-сетне тя и
продължи по-уверено: - Дадохме тържествено обещание
никога да не говорим какво се е случило в заседателната
зала, но това е твърде важно, за да го премълча. Когато
намерихме мистър Паджит за виновен, гласувахме бързо
и единодушно. Но когато стигнахме до въпроса за смърт
ното наказание, имаше и разногласия. Аз не исках да из
пращам никого на смърт, но бях обещала да следвам зако
на. Имаше доста спорове, дори обвинения и заплахи. Не
беше никак приятно. Когато в крайна сметка изяснихме
позициите си, против смъртното наказание бяха трима ду
ши, които не смятаха да си променят мнението.
Тя ми показа една страница от тетрадката си. С ясни си и четлив почерк бе
изписала две колонки. Едната съдържаше девет имена, а другата само три: Лени
Фаргар-сън, Мо Тийл и Максин Рут. Зяпнах имената със съзнанието, че може би
гледам списъка на убиеца.
- Кога написахте това? - попитах аз.
- Водех си бележки по време на процеса - обясни тя.
Защо Дани Паджит ще убива тъкмо онези заседатели
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
които бяха отказали да го осъдят на смърт? Тъкмо онези, които бяха спасили
живота му.
- Убива не когото трябва, нали? - попита Сам. - Да де,
всъщност никого не трябва да убива, но ако си тръгнал да
си отмъщаваш, защо ще преследваш тъкмо онези, които
са те спасили?
- Както казах, нещо не се връзва - рече мис Кали.
- Допускате твърде много неща - отсякох аз. - Допус
кате, че знае как е гласувал всеки заседател. Доколкото ми
е известно, а аз разпитвах доста дълго, заседателите нико
га не са разказвали за гласуването. Процесът бързо бе за
Читать дальше