Unknown - i c4573b5193eb5b9f

изберат ковчег и да направят последните поръчки. Както се бе случвало и друг

път, намерих родителите в салон С", най-малката зала за поклонение. 1я се

използваше рядко.

Пастор Купър от Църквата на отците баптисти беше с тях. Той бе наистина свят

човек и те разчитаха на него за всяко решение.

Поне два пъти в годината се срещах с роднини по повод трагичната кончина на

техен близък. Обикновено ставаше въпрос за автомобилна катастрофа или някакъв

ужасен инцидент във фермата, изобщо нещо неочаквано. Оцелелите членове на

семейството бяха твърде потресени, за да мислят трезво, твърде потиснати, за да

вземат решения. По-силните вършеха всичко като насън. По-слабите често бяха

толкова вцепенени, че не можеха да правят друго, освен да плачат. Мисис

Фаргарсън беше по-силна от мъжа си, но ужасът да намери сина си с половин

отнесена глава я бе превърнал в трепереща сянка. Мистър Фаргарсън не вдигаше

поглед от пода.

Пастор Купър внимателно измъкна от тях най-важните неща за Лени, много от които

сам вече знаеше. След инцидента с гръбначния си стълб преди петнайсет години

момчето мечтаело да отиде в рая, където очаквало да бъде изцелено и да върви

ръка за ръка със своя Спасител. Обсъдихме няколко подходящи фрази в този смисъл; мисис Фаргарсън ни беше много признателна. Даде ми снимка, на която Лени седеше

с въдица до едно езеро. Обещах да я публикувам на първа страница.

Както ставаше обикновено, скърбящите родители дълго ми благодариха и ме

прегръщаха, докато аз се опитвах да си тръгна. Опечалените трудно се разделят с

хората, особено в погребалните домове.

Спрях при Пепе и купих най-различни мексикански ястия. После отидох в негърския

квартал, където открих Сам да играе баскетбол, мис Кали да спи вкъщи, а Исо да

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

пази дома им с двуцевката. По-късно хапнахме на верандата, но мис Кали почти не

Страница 133

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

се докосна до чуждестранната храна. Не беше гладна. Исо каза, че през деня не

била яла почти нищо.

Донесох си таблата и научих Сам да играе. Исо предпочиташе дама. Мис Кали бе

убедена, че всичко, свързано със зарове, е изначално греховно, но не беше в

настроение да ни поучава. До късно през нощта седяхме и наблюдавахме кварталните

ритуали. Учениците току-що бяха разпуснати във ваканция, а дните ставаха все

по-дълги и все по-горещи.

На всеки половин час Бъстьр, моето приходящо куче пазач, минаваше с колата си.

Забавяше ход пред дома на семейство Ръфин, аз махвах в знак, че всичко е наред, и той се връщаше обратно пред дома ми. Една полицейска кола спря през две къщи

от нас и стоя там доста дълго време. Шериф Макнат бе наел трима чернокожи

помощници, двама от които бяха изпратени да държат къщата под око.

И не само те. След като мис Кали си легна, Исо ми посочи тъмната заслонена

веранда на отсрещната постройка, където живееха семейство Кракстън.

- Тъли е там и наблюдава всичко - обясни той.

- Каза, че щял да будува цяла нощ - допълни Сам. Да

леч не бе безопасно да започнеш престрелка в негърския

квартал.

Тръгнах си след единайсет, пресякох линията и преминах през пустите улици на

Клантън. Градът пулсираше от напрежение и очакване, защото каквото и да бе

започнало, краят му далеч не се виждаше.

336

337

Мис Кали настояваше да присъства на погребението на Лени Фаргарсън. Сам и Исо

бяха категорично против, но както винаги с нея на глава не можеше да се излезе.

Поговорих с шерифа, който обобщи въпроса с думите: Тя е зряла жена и решението

си е нейно." Не знаеше дали други заседатели смятат да дойдат на погребението, но пък и нямаше откъде да разбере такова нещо.

Освен това се обадих да предупредя пастор Купър.

- Винаги е добре дошла в нашата църква. Само че нека дойде по-рано.

С няколко незначителни изключения белите и черноко-жите в окръга не ходеха

заедно на църква. Те страстно вярваха в един и същ бог, но му се молеха по

съвсем различен начин. Повечето бели очакваха да излязат от храма в дванайсет и

пет в неделя и да седнат да обядват в дванайсет и половина. Негрите не се

интересуваха кога точно ще свърши службата, нито пък кога ще започне. По време

на обиколките си аз посетих двайсет и седем храма за черно-кожи и не видях

някъде да се стигне до благослов преди един и половина; обикновено се

приключваше към три следобед. Някъде службата продължаваше просто през целия ден