Unknown - i c4573b5193eb5b9f

Тя беше на верандата и гледаше как Исо и Сам мерят сили в игра на дама. Те се

зарадваха, че ме виждат, но много скоро помръкнаха.

330

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Имам тревожни новини, мис Кали - заявих мрачно аз.

Те зачакаха. - Лени Фаргарсън беше убит днес следобед.

Мис Кали закри устата си с ръка и се строполи на стола си. Сам я задържа да не

падне, а после я потупа по рамото. Описах накратко какво се бе случило.

- Той беше такъв добър християнин - рече мис Кали. -

Двамата се молихме заедно преди разискванията. - Не

плачеше още, но сълзите й напираха.

Исо отиде да й донесе хапчето за кръвно. Двамата със Сам се настаниха до нея, а

аз се отпуснах в люлката. Дълго седяхме и мълчахме на малката веранда. Мис Кали

бе потънала в дълбок размисъл.

Беше топла пролетна нощ, на небето грееше полумесец и кварталът бе пълен с деца

на колелета и разговарящи през оградата съседи, а в другия край на улицата се

вихре-ше шумен баскетболен мач. Банда десетгодишни хлапета стояха прехласнати

пред моя спитфайър, докато Сам не ги пропъди. За втори път оставах тук след

залез слънце.

- Всяка вечер ли е така? - попитах накрая аз.

- Да, стига времето да е хубаво - отвърна Сам, уморен

от дългото мълчание. - Беше чудесно да растеш тук.

Всички се познават. На девет години бях счупил стъклото

на една кола с бейзболна топка. Обърнах се и хукнах към

къщи, но когато се прибрах, мама вече ме чакаше на ве

рандата. Беше научила всичко. Трябваше да се върна на

местопрестъплението, да си призная и да обещая да въз

становя щетите.

- И наистина плати стъклото - добави Исо.

- Работих шест месеца, за да спестя сто и двайсет до

лара.

Мис Кали за малко да се усмихне на спомена, но бе твърде погълната от мисълта за

Лени Фаргарсън. Макар да не го бе виждала от девет години, тя пазеше сърдечни

спомени за него. Смъртта му я бе натъжила и уплашила.

Исо отиде да направи сладък чай с лимон и на връщане тихомълком пъхна двуцевката

си зад люлеещия се стол

331

ДЖОН ГРИШАМ

така, че да му е подръка, но извън полезрението на мис Кали.

С падането на нощта минувачите оредяваха, а съседите се прибираха. Реших, че ако

си стои у дома, мис Кали би била много трудна мишена. До тях и от отсрещната

страна на улицата имаше къщи. Наблизо нямаше нито хълмове, нито празни парцели.

Не го казах на глас, но Исо и Сам сто на сто мислеха същото. Когато на мис Кали

й се доспа, аз й пожелах лека нощ" и отидох до затвора. Там гъмжеше от

помощник-шерифи, обзети от празничната възбуда от едно добро убийство. Неволно

си спомних нощта, когато Дани Па-джит бе арестуван и доведен тук с кръв върху

ризата.

Само двама от заседателите не бяха намерени. И двамата бяха сменили

местожителството си и шерифът се опитваше да ги открие. Попита за мис Кали и аз

му казах, че тя е в безопасност. Не споменах, че Сам се е прибрал у дома.

Шерифът затвори вратата към кабинета си и каза, че иска да ме помоли за една

услуга.

- Можете ли да говорите утре с Лусиен Уилбанкс?

- Защо аз?

- Е, мога и аз, но, честно казано, не го понасям, нито

пък той мен.

- Всички мразят Лусиен.

- Освен...

- Освен... Хари Рекс?

- Хари Рекс значи. Защо двамата с него не говорите с

Лусиен? Вижте дали би се навил да посредничи между

мен и Паджит. Все някога трябва да говоря с Дани, нали

така?

Страница 131

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Ами май да. Нали сте шерифът.

- Просто поприказвайте с Лусиен Уилбанкс. Опипайте

почвата. Ако всичко е нормално, може би ще поговоря с

него. Все пак не е като да ти се изтърси шерифът.

- Нещо не горя от желание.

- Но все пак ще го направите?

- Ще си помисля до утре.

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Хари Рекс също не бе очарован от идеята. Защо ние двамата да се забъркваме?

Поспорихме по въпроса на ранна закуска в кафенето - рядко ядяхме по това време, но пък не искахме да пропуснем първата вълна градски клюки. Както можеше да се

очаква, заведението бе пълно с нетърпеливи експерти, които подхвърляха всякакви

подробности и теории за убийството на Фаргарсън. Повече слушахме, отколкото

говорихме, и си тръгнахме в осем и половина.

Кантората на Уилбанкс беше през две сгради от кафенето. Докато минавахме край

нея, аз не издържах:

- Абе давай да влизаме.

Преди Лусиен семейство Уилбанкс било крайъгълен камък на клантънското общество, на търговията и закона в града. През златните години на миналия век притежавали