Unknown - i c4573b5193eb5b9f

изцелени. По някое време един дякон се изправи и дръпна зашеметяваща реч на

непознат за мен език. Сви юмруци, стисна очи и отприщи нестихващ и буен поток от

думи. Не се преструваше; такова нещо не можеше да се фалшифицира. След няколко

минути едно момиче от хора се изправи и почна да превежда на английски. Бог ни

изпращал откро-

290

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Страница 114

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

вение чрез дякона. Сред нас имало хора с непростени грехове.

- Локайте се! - изкрещя проповедникът Боб и хората сведоха глави.

Ами ако дяконът говореше за мен? Огледах се и видях, че вратата е заключена и

охранявана от други двама божи служители.

Най-сетне нещата се поуталожиха и след два часа мъчение аз изхвръкнах от

църквата. Имах нужда да пийна нещо.

Написах приятно репортажче за посещението си в Евангелието на Голгота" и го

пуснах на страницата за религия. Споменах за сърдечната атмосфера в църквата, за

прекрасното соло на мис Хелън Хачър, за разтърсващата проповед и така нататък.

Нужно ли е да казвам колко популярно се оказа това? Започнах да ходя на църква

поне два пъти в месеца. Седях с мис Кали и Исо и слушах преподобния Търстън Смол

да говори два часа и дванайсет минути засичах всички проповеди. Най-кратката бе

изнесена от пастор Фил Биш в Обединената методистка църква на Карауей

-седемнайсет минути. Същата църква получи и приза за мразовитост. Отоплението се

бе развалило и може би причината за подобна лаконичност се криеше в януарския

студ. Седях с Маргарет в Първа баптистка църква в Клан-тън и слушах как

преподобният Милард Старк изнася ежегодната си проповед за греховността на

алкохола. За жалост тъкмо тогава ме мъчеше махмурлук и Старк не сваляше поглед

от мен.

Открих Жътварския параклис в задната част на изоставена бензиностанция в Бийч

Хил и заедно с още шестима богомолци слушах как Питър Пророка крещя в

продължение на почти шейсет минути. Колонката ми от тази седмица беше доста

кратичка.

В клантьнската Църква на Христа нямаше никакви музикални инструменти. По-късно

ми обясниха, че възбраната се основавала на Светото писание. Затова пък чух

291

ДЖОН ГРИШАМ

превъзходно соло, което подробно описах. Службата обаче беше лишена от

достатъчно емоционалност. Затова пък в църквата Планината Фасга" в негърския

квартал олтарът бе заобиколен от барабани, китари, корни и тонколо-ни.

Проповедта бе предшествана от истински концерт, при който паството пееше и

танцуваше. Мис Кали обяви Планината Фасга" за втора ръка църква".

Номер шейсет и четири в списъка ми беше Независимата църква в Калико Ридж, която

се намираше из хълмовете в североизточната част на окръга. Според архивите на

Таймс" през 1965 г. някой си мистър Ранди Бови бил ухапан там два пъти от

гърмяща змия по време на късната служба в неделя вечер. Мистър Бови оживял, а

проповедникът спрял да използва змии. Легендата обаче продължаваше да се носи и

докато колонката ми набираше популярност, няколко души ме питаха дали смятам да

посетя и църквата в Калико Ридж.

- Мисля да мина през всички - гласеше стандартният

ми отговор.

- Те не обичат посетители - предупреди ме Баги.

След топлия прием във всяка една църква - била тя бяла или черна, голяма или

малка, градска или извънградска - не можех да повярвам, че хората от Калико Ридж

ще се държат грубо с госта си.

Не бяха груби, но и не бяха особено очаровани от присъствието ми. Исках да видя

змиите, но от безопасно разстояние. Отидох в неделя вечер най-вече заради

слуховете, че змиите не трябвало да се вадят денем. Напразно търсих в Библията

подобна възбрана.

Нямаше и следа от змии. Само няколко припадъци и конвулсии пред олтара, когато

проповедникът ни призова да прогоним греха в стенание и страдание". Хорът

припяваше под съпровод на електрическа китара и барабан и службата заприлича на

страховит езически танц. Копнеех да си тръгна, особено след като нямаше змии.

По-късно мярнах познато лице. Изглеждаше много променено - слабо, бледо и

изпито, - а косата над него си-

292

^ЮСЛ^ДНИЯТСЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

вееше. Не можех да си спомня къде съм го виждал Човекът седеше на втория ред от

дясната страна на пътечката и изглеждаше откъснат от хаоса на службата. От време

на време сякаш се молеше, а после оставаше седнал докато всички други скачаха на