Unknown - i c4573b5193eb5b9f

затвор за Па-джит - прехвърлен е в лагера".

Страница 112

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Репортажът ми започваше така:

Четири години след като бе осъден за бруталното изнасилване и убийство на Рода

Каселоу и получи доживотна присъда, която да излежи в щатския затвор Парчман, Дани Паджит бе преместен в новия помощен лагер в Брумфийлд. Вече е там три

години и се радва на всички възможни привилегии - канцеларска

285

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

ДЖОН ГРИШАМ

работа в управление Пътища", личен пазач и дълги обеди чийзбургери и млечни

шейкове в местните заведения, където другите посетители не са чували за него и

за неговите престъпления.

Статията беше толкова злъчна и тенденциозна, колкото успях да я докарам. Изнудих

сервитьорката в Сити Грил" да признае, че Дани току-що е изял чийзбургер с

пържени картофки, че идвал три пъти седмично и винаги плащал сметката. Обаждах

се десетина пъти в управление Пътища", докато намеря началник, който да знае

нещо за Паджит. Началникът отказа да отговаря на въпросите ми и аз го изкарах

едва ли не също такъв престъпник. Също толкова фрустриращи бяха опитите ми да

изкопна информация от лагера Брумфийлд". Описах усилията си най-подробно и

създадох впечатлението, че всички бюрократи прикриват Паджит. Никой в Парчман не

знаеше нищичко или не искаше да обсъжда въпроса. Обадих се на началника на

управление Пътища" избираема длъжност, на директора на Парчман за щастие

назначаван отгоре, на окръжния прокурор, на заместник-губернатора и най-сет-не

на самия губернатор. Естествено, всички се оказаха твърде заети, тъй че аз

поприказвах с техните подчинени и ги изкарах пълни глупаци.

Сенатор Тео Мортьн се направи на шокиран. Обеща да проучи въпроса и да ми се

обади. Чаках напразно, докато не дойде време да отпечатваме вестника.

Реакцията в Клантън бе смесена. Мнозина от хората, които се обаждаха или ме

спираха по улиците, бяха ядосани и искаха да се направи нещо. Те наистина

вярваха, че след като е получил доживотна присъда и е бил отведен с белезници, Дани Паджит ще прекара остатъка от живота си в ада на Парчман. Неколцина

изглеждаха безразлични и не искаха да си спомнят за Паджит. Вчерашни новини.

А трети въобще не се изненадаха, което ми се видя потискащо и дори цинично.

Просто решиха, че семейство Паджит за пореден път са направили някакъв фокус, на-

286

пълнили са подходящия джоб или са натиснали някого по слабото място. Хари Рекс

беше на същото мнение.

- Чудо голямо, момче! И преди са купували губерна

тори.

Мис Кали сериозно се стресна от снимката, на която Дани се разхождаше по улицата

волен като птичка.

- Снощи не е мигнала - прошепна ми Исо, когато

пристигнах за обяда в четвъртък. - По-добре да не го бе

ше намирал.

За щастие вестниците в Мемфис и Джаксън подеха историята и тя придоби свой

живот. Раздухаха страстите дотам, че политиците не можеха да не се намесят.

Скоро губернаторът, окръжният прокурор и сенатор Мортън се надпреварваха кой да

застане начело на възмутените граждани.

Две седмици след публикацията Дани Паджит беше прехвърлен обратно в щатския

затвор.

На следващия ден получих две телефонни обаждания -едното в редакцията, а другото

ме събуди у дома. Различни гласове, но една и съща заплаха. Смъртната ми присъда

бе подписана.

Уведомих ФБР в Оксфорд и двама агенти ме посетиха в Клантън. Подшушнах това на

един репортер в Мемфис и скоро целият град знаеше, че аз съм заплашен и ФБР

разследва случая. В продължение на един месец шериф Макнат държеше полицейска

кола пред редакцията двайсет и четири часа в денонощието. Друга кола пазеше пред

къщата ми нощем.

След седемгодишна пауза аз отново носех оръжие.

287

32

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

ва време нямаше нито Закон за свободата на информацията, нито закони за

откритите заседания. Знаех имената на някои закупени от семейство Паджит

компании, но не смогвах да ги следа всичките. Пък и не можех да отпечатам нищо

или по-скоро нямаше смисъл, защото на повърхността всичко беше законно.

Чаках, но не бях сигурен какво. Един ден Дани Паджит щеше да се върне от затвора

и тогава можеше просто да изчезне на острова веднъж завинаги. А можеше да

направи и нещо друго.

Страница 113

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Поне отначало кръвопролития нямаше. Заплахите не бяха забравени, но с течение на