Unknown - i c4573b5193eb5b9f

Клантън.

Съдия Лупъс бе починал през 1972 г. По време на делото Паджит" негова

стенографка бе невзрачна млада жена на име Дарла Клейбо. Тя бе работила за Лупъс

Страница 111

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

няколко години и след смъртта му напусна нашия край. Когато влезе в кабинета ми

късно един следобед през лятото на 1977 г., изпитах смътното чувство, че съм я

виждал някъде преди години.

Дарла се представи и аз бързо си спомних откъде ми е позната. Пет дни поред по

време на делото Паджит" тя бе седяла пред съдийската банка, до масата с

веществените доказателства, и бе записвала всяка дума. Сега живееше в Алабама и

бе шофирала пет часа, за да ми каже нещо. Преди това обаче ме закле да запазя

името й в тайна. Била родена в Брумфийлд. Когато преди две седмици гостувала на

майка си, към обяд видяла по тротоара да се движи познато лице. Бил Дани Паджит, който се разхождал с някакъв приятел. Толкова се стреснала, че се спънала в ръба

на бордюра и едва не паднала на улицата.

Двамата влезли в едно ресторантче и седнали да обядват. Дарла ги видяла през

прозореца и решила да не влиза. Имало вероятност Паджит да я познае, макар да не

била сигурна защо това я плаши.

Спътникът му носел често срещана в Брумфийлд униформа - тъмносин панталон, бяла

риза с къс ръкав и си-Тен надпис Изправителен комплекс Брумфийлд" на

283

ДЖОН ГРИШАМ

джобчето. Имал черни каубойски ботуши, но не и пистолет. Дарла ми обясни, че

някои от пазачите, които извеждали затворниците да работят извън лагера, сами

решавали дали да носят оръжие. Трудно можех да си представя бял човек в Мисисипи

доброволно да се откаже да носи оръжие, но вероятно Дани бе предпочел личният му

пазач да не бъде въоръжен.

Самият той бил облечен в бял гащеризон и бяла риза, вероятно получени в лагера.

Двамата обядвали дълго и явно били в приятелски отношения. Скрита в колата си, Дарла ги видяла да излизат от ресторанта. Проследила ги отдалеч; те се разходили

бавно няколко пресечки, след което Дани влязъл в местния офис на щатското

управление Пътища". Пазачът се качил в служебна кола и заминал.

На следващата сутрин майката на Дарла влязла в офиса под претекст, че иска да се

жалва от някакъв разнебитен път. Била грубо уведомена, че подобна процедура не

съществува, но в последвалата бъркотия успяла да зърне подробно описания от

Дарла младеж. Държал някаква тетрадка и приличал на поредния безполезен

канцеларски плъх.

Майката на Дарла имала приятелка, чийто син работел като чиновник в лагера

Брумфийлд. Той потвърдил, че Дани Паджит бил преместен там през лятото на 1974

г.

Когато завърши разказа си, Дарла попита:

- Смятате ли да го изобличите?

Бях като замаян, но вече си представях статията.

- Първо ще поразследвам - отвърнах аз. - После зави

си какво ще открия.

- Моля ви. Това не е справедливо.

- Направо не мога да повярвам.

- Този изрод трябваше да получи смъртна присъда.

- Съгласен съм.

- Стенографирах осем дела за убийство при съдия Лу-

1гьс, но това не мога да го забравя.

- Нито пък аз.

Тя отново ме закле да не споменавам името й, след ко-

284

ето ми остави адреса си. Искаше да получи вестника в случай, че решахме да

разгласим новината.

В шест сутринта скочих от леглото без никакви проблеми. Двамата с Уайли

отпратихме към Брумфийлд. Тъй като и старата ми кола, и мерцедесът щяха да

привлекат вниманието във всяко градче в щата, взехме неговия форд пикап. Лесно

открихме лагера, който се намираше на пет километра от града. Намерихме и

сградата на управление ,ДТьтища". Тъй като Паджит със сигурност би разпознал

всеки от нас, имахме нелеката задача да се крием на оживена улица в непознат

град, без да събудим подозрения. Уайли се бе снишил в пикапа си със заредена

камера. Аз седнах на една пейка и се прикрих зад вестник.

През първия ден не видяхме и помен от него. Върнахме се в Клантън, а рано на

другата сутрин отново потеглихме за Брумфийлд. В единайсет и половина пред

сградата на управлението спря затворническа кола. Пазачът влезе вътре, взе

затворника си и го заведе на обяд.

На 17 юли 1977 г. на първа страница пуснахме четири големи фотографии. На

първата Дани Паджит вървеше по тротоара и се смееше заедно с пазача си, на

втората двамата влизаха в Сити Грил", на третата беше сградата на управление

Пътища", а на четвъртата портите на лагера Брумфийлд. Заглавието ми гласеше Няма