Unknown - i c4573b5193eb5b9f

изненада.

- Не ми трябва тази тояга - рекох аз. Струваше ми се

Доста глупаво.

- Не е тояга, а бастон - поправи ме той и ми го пода

де.

-

208

209

КЧ разликата? объркващата история

за

Тук гЛ впусна да ми раз в ево^оцшгга на съвре. решЛуа роля на басто ^ ^

възприемаше дос. менната Упейска мъжка мо^ тодкова по.си

1-трудно го разбирах

та личц^1оЛКОТо повече се ^ птп гп кtm-,,

Методистката църк. веднага ме зяпнаха. ; повечето се

лен стаУнщентьт му и тол

аз. ВзехМуна, само и само Д

КогаУ следващия ден г^

ва за прението на Спот,

Част о, Уете също се вторае ^ с шапка и

деха зацМ дяволите, съм ^ епу1а достатъчно силно,

Банкер^. Стан Аткавидж ^ попее и потанцува^

за да гс 5сега сигурно ще на ^ой в отго.

-П^шсналуМитло-"

ВР- рейката пред мен и шумът

Неь, чукнах бастуна 5 ен къде да го сложа;

стресн, ^алените. Не б ро между краката си и

опреде,у ми пречеше. Сп та беше това ими.

сло^.ката в скута си ЛИ се взираше в мен

йп,гдат" и ни обгърна с печал.

^ПЯ Безмерна бл ОСНовните мо-

После подобният Клинк н ен през 18 г?

мент^Лппяето на мистъ? т ^^^ ш мис Ема Ко.

единЧ4 Дете на обичанаТ от Първата световна война

Дл, еЛ^геи вдовец, ветер тния семич.

, геи в,

и по^е,Нт петдесет години! в и

Страница 84

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

ник- ^него той бе прев^Р^ И1м

з

Джът- 11гаах се и видях Ми1

местния седмич-

.. ^ изкуство некролозите,

коит,

той бе превч ^ето му в историята. щяха да запе в^еме в този дух? пос. дърдориизв

- ето Беше четвъртото

- Р33^tm еД!да в Клантън. Дотогава не

-- - Тс от пристигане! ^^ ^^ ш майк ми в

бях лу,Ствал на друго о си ^^ повод за събиране

единак град погребеш лестна служба,

и чеС1и чуваха бисери лю6тлуто ми Дол-

, ще се видим на ю да и хареса".

^ 21

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Естествено, ставаше въпрос за покойницата.

Хората си почиваха от работата и носеха най-хубавите си празнични дрехи. Който

не ходеше по погребения, минаваше за доста особен тип. Тъй като и без това

репутацията ми страдаше от немалко чудатости, бях решен да отдавам дължимата

почит на мъртвите.

Вторият смъртен случай бе регистриран по-късно същата вечер и когато в

понеделник научих за него, веднага отидох до вкъщи да си взема пистолета.

Малкълм Винс бе прострелян два пъти в главата на излизане от бар в затънтена

част на окръг Тишоминго. В окръга имаше сух режим, барът беше незаконен и затова

бе скрит толкова навътре в пущинака.

Нямаше свидетели на убийството. Малкълм пиел бира, играел билярд и, общо взето, се държал прилично и не създавал проблеми. Двама негови познати разказали на

полицията, че той си тръгнал сам около единайсет, след като прекарал в бара към

три часа. Бил в добро настроение и не бил пиян. Казал им довиждане", излязъл

навън и след няколко секунди се разнесли изстрели. Били почти сигурни, че не

носел оръжие.

До заведението се стигало по горска пътечка; на петстотин метра по-долу пазел

часовой с пушка. На теория неговата задача била да предупреди собственика за

приближаването на полицаи или други съмнителни типове. Тишоминго се намираше до

щатската граница и открай време си имаше проблеми с разни нехранимайковци от

Алабама. Подобни барове били любимо място за уреждане на спорове и вражди.

Часовоят чул изстрелите, но със сигурност не видял след това да си тръгва кола

или камион. Всяко подобно превозно средство трябвало да мине покрай него.

Убиецът на Малкълм бил дошъл пеша през гората, за да извърши удара си.

Разговарях с шерифа на окръг Тишоминго. Той смяташе, че някой целенасочено е

преследвал

211

ДЖОН ГРИШАМ

Малкълм. Определено не ставало въпрос за махленска дискотечна свада.

- Имате ли представа кой би могъл да преследва мис

тър Винс? - попитах аз с отчаяната надежда момчето да

си е създало някакви врагове на два часа път оттук.

- Никаква - отвърна шерифът. - Отскоро живееше тук.

Два дни носих пистолета в джоба си, а после отново ми

писна. Ако Паджит искаха да се разправят с мен, с някой от заседателите, със

съдия Лупъс, Ърни Гадис или всеки, когото смятаха за съучастник в изпращането на

Дани зад решетките, трудно бихме успели да ги спрем.

Тази седмица броят бе посветен на мистър Уилсън Ко-дъл. Измъкнах от архивите

някакви стари снимки и осеях с тях цялата първа страница. Пуснахме спомени за

него, разкази и множество платени съобщения със съболезнования от многобройните