Unknown - i c4573b5193eb5b9f

си от викане. Всички билети бяха продадени, а публиката беше предимно бяла.

В онази петъчна вечер същите хора, които не искаха да допуснат чернокожи ученици

в своите училища, бяха внезапно преобразени. През първата четвърт на играта

изгря нова звезда: Рики Патерсън, бърз като стрела чернокож дребосък, пробяга

осемдесет метра още първия път, когато докосна топката. Втория път мина

четирийсет и пет и оттам нататък колкото пъти му подадяха топката, цялата

публика скачаше на крака и викаше. Шест седмици след

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

заповедта за десегрегация видях тесногръди, необразовани расисти да крещят като

обезумели и да подскачат от възторг всеки път, когато Рики хванеше топката.

Клантън спечели с 34 на 30 и нашият репортаж за мача мина всякакви граници. На

първа страница нямаше нищо друго освен футбол. Незабавно обявихме класация за

играч на седмицата с награда от сто долара, внасяни в някакъв неясен фонд, който

месеци наред не можехме да проумеем. Рики беше първият носител на наградата -

добър повод да пуснем още едно интервю с още една снимка.

Когато Клантън спечели първите си четири мача, Таймс" бе на линия, за да

подклажда възторзите. Тиражът ни стигна пет хиляди и петстотин.

През един особено горещ ден в началото на септември крачех бавно през площада на

път от редакцията към банката. Бях облечен в стандартното си облекло - избелели

джинси, смачкана памучна риза с навити ръкави и мокасини на бос крак. Бях на

двайсет и пет години и тъй като притежавах собствена фирма, бавно се

пренастройвах от спомените за университета към идеята за кариера. Ама много

бавно. Носех дълга коса и още се обличах като студент. Общо взето, не се

замислях особено какво ще нахлузя и какво впечатление ще направя.

Не всички обаче споделяха безгрижието ми.

Мистър Митло ме сграбчи на тротоара и ме завлече в магазинчето си за мъжка мода.

- Чаках ви - каза той с тежък акцент, нещо рядко сре

щано в Клантън. Мистър Митло беше унгарец с колорит

на история; бе избягал от Европа, оставяйки след себе си

едно-две деца. Беше в списъка ми за журналистически

портрети, с които смятах да се заема след края на футбол

ния сезон.

- Погледнете се само! - възкликна презрително той,

докато седях на прага му до един рафт с колани. На лице

то му обаче грееше усмивка, а човек лесно прощава от-

-

204

205

ДЖОН ГРИШАМ

кровеността на чужденците, приписвайки я на езикови недоразумения.

Погледнах се. Какъв по-точно беше проблемът?

Очевидно не само един.

- Вие сте човек с професия - уведоми ме той. - Мно

го важна персона в града ни, а ходите като... ами, как да ви

кажа... - Той почеса брадата си, докато търсеше подходя

Страница 82

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

щата обида.

- Студент - опитах се да му помогна аз.

- Не - възрази той, размахвайки показалеца си, сякаш

толкова изпаднал студент не беше виждал. После се отка

за от критиките и се зае да ме поучава. - Вие сте уникален -

колко хора притежават вестник? Образован сте, което тук

е рядкост. И сте от Севера! Млад сте, но не бива да из

глеждате толкова, ъъъ, незрял. Трябва да поработим вър

ху имиджа ви.

Заловихме се за работа - не че имах особен избор. Мистър Митло пускаше много

реклами в Таймс", така че не можех да го пратя по дяволите. Освен това думите му

звучаха логично. Студентските ми дни бяха свършили, революцията беше приключила.

Виетнам, шейсетте години и колежът бяха зад гърба ми и макар още да не бях готов

да се кротна с жена и семейство, вече започвах да се чувствам пораснал.

- Трябва да носите костюми - реши той, докато рове

ше по закачалките. Митло не се свенеше да отиде до пре

зидента на някоя банка и пред очите на всички да комен

тира лошото съчетание между костюма и ризата му или

пък мърлявата му вратовръзка. Двамата с Хари Рекс не се

спогаждаха изобщо.

Нямах намерение да нося сиви костюми и старомодни обувки. Митло измъкна

светлосин ленен костюм, намери ми бяла риза и тръгна право към вратовръзките, откъдето ми избра идеалната папийонка на червени и златисти райета.

- Я да видим как ще стои това - заяви той, когато

приключи с подбора си. - Идете ей там - рече той и посо-

206

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

чи една пробна. Слава богу, магазинът бе празен. Аз нямах друг избор.

Не успях да се справя с папийонката. Митло се протегна и я нагласи със сръчно