Unknown - i c4573b5193eb5b9f

Как да им обясня присъдата? В Библията се казва око за око ". Предполагам, че

това не важи в нашия окръг.

Друг анонимен автор пишеше на парфюмирана розова хартия с цветя по бордюра: Уважаеми господин редактор,

Виждате какво става, когато черни заемат отговорни длъжности. Ако всички

заседатели бяха бели, те щяха да изпратят Паджит на смърт. Сега Върховният съд

ни казва, че черни трябва да учат децата ни, да пазят улиците ни и да

кандидатстват за обществена служба. Бог да ни е на помощ.

Като редактор и собственик, и издател можех изцяло да контролирам какво се

печата в Таймс". Можех да редактирам писмата, да ги игнорирам или да избера кои

искам да пусна. Писмата по спорни въпроси и събития раз-

194

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

духваха огъня и бунеха духовете. Освен това продаваха вестника, защото нямаше

къде другаде да излязат. Те бяха абсолютно безплатни и позволяваха на всички да

изкажат мнението си.

Докато четях първата вълна, реших да не пускам нищо, което би навредило на мис

Кали. Ядосах се на презумпцията, че тя е виновна за разногласията сред

заседателите, обявили се против смъртната присъда.

Защо градът толкова държеше да хвърли вината за непопулярното решение върху

единствената чернокожа сред заседателите? При това без никакви доказателства?

Зарекох се да разбера какво всъщност е станало по време на разискванията и

веднага се сетих за Хари Рекс. Разбира се, Баги щеше да се дотътри в понеделник

с обичайния си махмурлук и с претенцията да знае какво точно е разединило

заседателите. Най-вероятно щеше да сгреши. Ако някой можеше да се добере до

истината, това беше Хари Рекс.

Уайли Мийк се отби да ми разкаже градските клюки. Хората в кафенетата се

горещели. Паджит" била мръсна дума. Лусиен Уилбанкс будел презрение, но това не

бе новина. Шериф Коули можеше да се пенсионира, защото нямало да събере и

петдесет гласа. Двама негови конкуренти вече вдигали шум, а изборите били след

половин година.

Според една версия единайсет гласували за газовата камера и само един се опънал.

Сигурно негрото", казал някой, давайки глас на преобладаващото настроение в

Чайната около седем сутринта. Пазилият заседателната зала помощник-шериф уж бил

подшушнал на нечий познат, че гласовете били шест на шест, но към девет часа

никой не вярвал в това. Тази сутрин около площада се развивали две теории.

Според едната мис Кали объркала всичко просто защото била черна; според другата

семейство Паджит напълнили джобовете на двама-трима от заседателите, също както

постъпили с онази лъжлива кучка" Лидия Винс.

195

ДЖОН ГРИШАМ

Според Уайли втората теория имала повече поддръжници от първата, макар че

мнозина изглеждали готови да повярват на всичко. Започвах да разбирам, че от

клюките в Чайната няма голяма полза.

Страница 79

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Късно в събота следобед пресякох линията и бавно минах през негърския квартал.

Улиците гъмжаха от деца на велосипеди и ентусиазирани баскетболистчета;

верандите бяха претъпкани с хора, от отворените врати на баровете се носеше

музика, а мъжете пред магазините се смееха. Всички бяха излезли навън, сякаш се

разкършваха преди строгите норми на съботната вечер. Хората ми махаха и зяпаха

след мен, заинтригувани по-скоро от малката ми кола, отколкото от бледата ми

кожа.

Верандата на мис Кали бе пълна. Ал, Макс и Боби бяха там с преподобния Търстън

Смол и още някакъв добре облечен църковен настоятел. Исо бе в къщата да се грижи

за жена си. Тя бе изписана сутринта със строги инструкции да лежи три дни и да

не пипва нищо. Макс ме заведе в спалнята й.

Мис Кали седеше в леглото, подпряна с възглавници, и четеше Библията. Когато ме

видя, тя се усмихна и каза:

- Мистър Трейнър, колко мило от ваша страна, че дой

дохте. Моля, седнете. Исо, донеси на мистър Трейнър чай.

Както винаги, Исо скочи да изпълни нарежданията й. Седнах на неудобен дървен

стол до леглото й. Съвсем не ми изглеждаше болна.

- Много съм притеснен за обяда в четвъртък - започ

нах аз и двамата избухнахме в смях.

- Ще готвя - увери ме тя.

- Не, няма. Имам по-добра идея. Аз ще донеса храната.

- Защо ли това ме тревожи?

- Ще я купя отнякъде. Нещо по-леко, например санд

вичи.

- Един сандвич ще ми дойде добре - рече тя и ме по

тупа по коляното. - Доматите ми скоро ще узреят.