Unknown - i c4573b5193eb5b9f

- А какво е тогава? - попитах аз.

- Десет години, може и по-малко.

Опитах се да проумея.

- Искаш да кажеш, че в щата Мисисипи доживотната

присъда е десет години?

- Именно. След десет години, по-малко при добро

държане, убиец с доживотна присъда може да бъде пус

нат. Абсурдно, не мислиш ли?

- Но защо...

- Не се опитвай да го разбереш, Уили, просто законът

е такъв. Черно на бяло от петдесет години. По-лошото е,

че заседателите не го знаят. И не можем да им кажем. Ис

каш ли зелева салата?

Поклатих глава.

- Почитаемият Върховен съд постанови, че ако заседа

телите знаят какво всъщност представлява доживотната

присъда, ще са по-склонни да отредят смъртно наказание.

Това било несправедливо към обвиняемите.

- Значи доживотната е десет години - промълвих аз. В

Мисисипи магазините за алкохол са затворени в деня на

изборите, сякаш в противен случай гласоподавателите ще

се напият и ще изберат не когото трябва. Още един неве

роятен закон.

- Именно - рече Хари Рекс и довърши сандвича си с

една огромна хапка. После смъкна някакъв плик от една

лавица, отвори го и плъзна към мен голяма черно-бяла

фотография. - Спипах те, мой човек - засмя се той.

На снимката излизах бързешком от мотелската стая на Джинджър в четвъртък

сутринта. Изглеждах уморен, махмурлия и виновен за нещо си, но също и странно

доволен.

- Кой я е правил? - попитах аз.

- Едно от момчетата ми. Работил по някакво бракораз

водно дело, видял комунистическата ти кола да спира она

зи нощ и решил да се позабавлява.

189

ДЖОН ГРИШАМ

- Не е бил само той.

- Страхотно парче. Опитал се да снима през завесите,

но не можел да намери подходящ ракурс.

- Искаш ли автограф върху снимката?

- Просто я запази.

След три часа разисквания заседателите подадоха бележка на съдия Лупъс. Били

стигнали до задънена улица. Съдията обяви край на почивката и ние хукнахме през

улицата.

Когато заседателите не можеха да стигнат до единодушно решение, по закон съдията

издаваше доживотна

присъда.

Обзета от страх, публиката чакаше заседателите. Вътре ставаше нещо нередно. Нима

кланът Паджит най-после бе намерил слабото им място?

Мис Кали бе с каменно лице; за пръв път я виждах такава. Мисис Барбара Болдуин

очевидно бе плакала. Няколко от мъжете създаваха впечатлението, че досега са

участвали в юмручен бой и нямат търпение да продължат. Председателят се изправи

и нервно обясни на съдията, че заседателите са на различно мнение и през

последния час не са постигнали никакво съгласие. Не вярвал да постигнат

единодушна присъда, а всички били готови да се прибират по домовете си.

След това съдия Лупъс запита всеки от заседателите дали смята, че е възможно да

Страница 77

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

стигнат до единодушна присъда. Единодушният отговор беше не".

Усещах как сред публиката се надига гняв. Хората се въртяха и шушукаха, а това

определено не помагаше на заседателите.

Тогава съдия Лупъс изнесе онова, което Баги по-късно описа като гражданско

поръчение" - импровизирана лекция колко е важно да следваш закона и да спазваш

дадените при подбора на заседателите обещания. Беше строго и дълго

предупреждение, изпълнено с немалка доза отчаяние.

190

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Не проработи. Два часа по-късно смаяната зала слушаше, докато съдия Лупъс отново

питаше заседателите - отново със същия резултат. Той им благодари неохотно и ги

отпрати.

Когато те заминаха, той нареди на Дани Паджит да пристъпи напред и му дръпна

такова порицание, че кожата ми настръхна. Нарече го изнасилвач, убиец,

страхливец, лъжец и най-лошото - крадец, отнел от две малки дечица единствения

им родител. Беше унищожителна, смазваща тирада. Опитах се да я запиша дума по

дума, но не се сдържах и спрях, за да слушам. И бесен уличен проповедник не би

ругал така безжалостно греха.

Ако имаше власт, би го осъдил на смърт, при това бърза и болезнена.

Но законът си беше закон и той трябваше да го спазва. Произнесе доживотна

присъда и нареди на шериф Коули незабавно да го отведе в щатския затвор в

Парчман. Коули щракна белезниците и отведе Паджит.

Лупъс удари с чукчето си и изскочи от залата. Някъде в дъното почна бой: един от

чичовците на Дани бе налетял на Док Кръл, местен бръснар и луда глава. Край тях

бързо се събра тълпа; няколко души започнаха да ругаят Па-джитовци и да им