Unknown - i c4573b5193eb5b9f

мен, освен всичко друго, значеше още една нощ заедно.

Джинджър яде малко, което ми позволи да довърша ре-бърцата си и да се захвана с

нейните. Разказах й за мис Кали и обедите на верандата, за забележителните й

деца и историята на семейството й. Джинджър намираше мис Кали за възхитителна, също както и останалите единайсет заседатели.

Това възхищение нямаше да продължи дълго.

Както и очаквах, баща ми се беше заврял на тавана, който винаги наричаше

кабинет. Всъщност ставаше въ-

183

ДЖОН ГРИШАМ

прос за последния етаж на викторианската куличка в предния ъгъл на нашата

паянтова и занемарена къща в Мем-фис. Джшщжър искаше да я види, а в мрака тя

изглеждаше много по-внушителна, отколкото на дневна светлина. Намираше се в

прекрасен, много зелен стар квартал, пълен със западащи къщи, собственост на

западащи фамилии, които се държаха на едната благородна бедност.

- Какво прави там горе? - попита тя. Седяхме в кола

та ми, спряна с изключен двигател до бордюра. Престаре

лият шнауцер на мисис Дъкуърт ни лаеше през четири

врати.

- Нали ти казах. Търгува с акции и облигации.

- През ношта?

- Проучва пазара. Никога не излиза.

- И губи пари?

- Във всеки случай не печели.

- Ще идем ли да му кажем здрасти"?

- Не. Само ще се ядоса.

- Кога за последен път си го виждал?

- Преди три-четири месеца.

Последното, което исках да правя в момента, бе да се срещам с баща си. Бях

полудял от страст и нетърпение. Излязохме от града, минахме предградията и

намерихме един Холидей Ин" близо до магистралата.

184

Исо Ръфин ме намери в петък сутринта в коридора пред съдебната зала. Имаше

приятна изненада: трима от синовете му - Ал, Макс и Боби Алберто, Масимо и

Роберто - бяха с него и нямаха търпение да се запознаят с мен. Бях говорил и с

тримата преди месец, докато пишех статията за мис Кали и децата й. Здрависахме

се и разменихме любезности. Те учтиво ми благодариха за приятелството ми с майка

им и за хубавите неща, които бях написал за семейството им. Бяха също толкова

внимателни, мили и сладкодумни като мис Кали.

Бяха пристигнали късно вечерта да й окажат морална подкрепа. Исо бе говорил с

нея само веднъж за цялата седмица - всеки заседател имаше право на едно

телефонно обаждане. Тя се държала, но се притеснявала за кръвното си налягане.

Поприказвахме си, докато зрителите се тълпяха към залата, после тръгнахме

заедно. Четиримата седнаха точно зад мен. Секунди по-късно мис Кали зае мястото

си, погледна ме и видя синовете си. Усмивката й блесна като светкавица. Умората

около очите й изчезна незабавно.

По време на процеса на лицето й бе изписана известна гордост. Тя седеше там, където не бе седял никой чернокож, рамо до рамо със съгражданите си, и за пръв

път в историята на окръга съдеше бял човек. Долавях и лек намек за притеснение

от непознатите води, в които бе нагазила.

Сега, когато я гледаха синовете й, гордостта изпълваше лицето й и не оставяше

място за страх. Мис Кали се-

185

ДЖОН ГРИШАМ

деше по-изправена и макар досега нищо да не й бе убягнало, тя шареше с очи, за

да види всичко и да довърши задачата си.

Съдия Лупъс обясни на заседателите, че на този етап от процеса обвинението

трябва да приведе утежняващи вината обстоятелства в подкрепа на искането си за

смъртно наказание. Защитата трябваше да ги убеди в противното. Едва ли щеше да

отнеме много време. Беше петък; процесът и без това се бе проточил дълго;

заседателите и всички останали в Клантън искаха да се приключи със случая

Паджит", за да могат да се върнат към нормалния живот.

Страница 75

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Ърни Гадис правилно прецени настроението в залата. Той благодари на заседателите

за заслужено произнесената осъдителна присъда и призна, че според него няма

нужда от повече показания. Престъплението бе толкова ужасно, че нямаше накъде

повече да се утежнява. Прокурорът помоли заседателите да си спомнят

покъртителните снимки на Рода в люлката на верандата на мистър Дийс и

свидетелствата на патолога за страшните рани и смъртта й. А също и децата й, моля ви, не забравяйте децата й. Сякаш някой би могъл да ги забрави. Ърни Гадис

пледира пламенно за смъртното наказание. Разказа накратко защо ние, като

истински добри американци, вярваме в него толкова силно. Обясни как то възпира и

наказва. Цитира Светото писание.