Unknown - i c4573b5193eb5b9f

последните думи на клиента си към заседателите. Извини се за държането му,

Страница 72

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

отдавайки го на напрежението. Представете си, помоли той заседателите,

178

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

че сте на двайсет и четири години, а ви предстои доживотен затвор или дори

газова камера. Стресът върху младия му клиент - той винаги го наричаше Дани", сякаш ставаше въпрос за невинно момченце - бил толкова голям, че се притеснявал

за психическото му здраве.

Тъй като нямаше как да защити глупавата конспиративна теория на клиента си, а не

беше луд да отваря въпрос за доказателствата, той прекара около половин час, възхвалявайки героичните автори на нашата Конституция и на Декларацията за

правата. Лусиен тълкуваше презумпцията за невинност и изискването вината да бъде

доказана извън всякакво основателно съмнение така, че се чудех дали изобщо е

възможно престъпник да бъде осъден.

Обвинението имаше право на отговор, защитата не, така че Ърни имаше последната

дума. Той игнорира доказателствата и не спомена обвиняемия. Вместо това заговори

за Рода. За нейната младост и красота, за простия й живот в Бийч Хил, за смъртта

на съпруга й и за това колко е трудно да отгледаш сама две деца.

Това беше много ефектно и заседателите попиваха всяка дума.

- Да не забравяме за нея - повтаряше Ърни. Като умел оратор той пазеше

най-доброто за края. - И да не забравяме за децата й - рече той, като гледаше в

очите на заседателите. - Те са свидетели на смъртта й. Видели са нещо толкова

ужасно, че ще ги бележи завинаги. Те имат глас в тази зала и този глас

принадлежи на вас.

Съдия Лупъс прочете инструкциите на заседателите и ги изпрати да разсъждават и

разискват. Минаваше пет часът; обичайно по това време магазините около площада

бяха затворени, продавачите и клиентите им отдавна си бяха отишли. Нямаше много

движение и места за паркиране се намираха лесно.

Но не и когато съдебните заседатели се подготвяха да произнесат присъдата!

Повечето зяпачи се въртяха по моравата пред съда, пу-

179

ДЖОН ГРИШАМ

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

шеха, клюкарстваха и се опитваха да предскажат след колко време ще чуем

присъдата. Други се тълпяха в заведенията за късно кафе или ранна вечеря.

Джинджър дойде с мен в редакцията, където седнахме на балкона и наблюдавахме

оживлението край съда. Тя бе емоционално изтощена и искаше само да се махне от

окръг Форд.

- Колко добре познаваш Ханк Хутън? - попита по ед

но време тя.

- Не го познавам. Защо?

- Намери ме по време на обедната почивка. Каза, че

бил близък с Рода и бил сигурен, че не е спяла с когото й

падне, най-малкото пък с Дани Паджит. Отговорих му, че

и за миг не съм повярвала да се е срещала с този боклук.

- Каза ли, че е ходел с нея? - попитах аз.

- Не го каза, но останах с такова впечатление. Докато преглеждах нещата й

седмица и нещо след погребението, намерих името и номера му в телефонния й

бележник.

- Нали познаваш Баги?

-Да.

- Е, Баги живее тук открай време и си мисли, че всич

ко знае. В понеделник в началото на процеса той ми каза,

че Рода и Ханк излизали заедно. Според него Ханк бил

преживял няколко брака и обичал да се изживява като лю

бимец на жените.

- Значи не е женен?

- Мисля, че не. Ще попитам Баги.

- Поне това е утешително - да знам, че сестра ми е

спяла с адвокат.

- Защо да е утешително?

- Не знам.

Беше събула обувките си, а късата й пола се бе вдигнала още по-високо на

бедрата. Погалих ги и мислите ми се понесоха надалеч от процеса.

Но само за миг. Множеството около входа на съда се раздвижи и някой извика нещо

за присъдата".

180

След като разискваха по-малко от час, заседателите бяха готови. Когато

адвокатите и зрителите бяха заели местата си, съдия Лупъс нареди на един пристав

да ги въведе.

Страница 73

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Виновен и още как - прошепна ми Баги, когато вра

тата се отвори и Фаргарсън закуцука начело на групата. -

Бързите присъди винаги са осъдителни.

В интерес на истината Баги бе предсказал разногласия сред заседателите, но не му

го напомних - поне не тогава.

Председателят връчи сгънат лист хартия на пристава, който го подаде на съдията.

Лупъс го разглежда дълго, след което се наведе до микрофона си.

- Моля обвиняемият да стане - рече той.

Дани Паджит и Лусиен се изправиха бавно и тромаво, сякаш наказателният отряд се