Unknown - i c4573b5193eb5b9f

После каза, че през почти трийсетгодишната си прокурорска практика в шест окръга

не е виждал дело, което тъй недвусмислено да изисква смъртна присъда. Като

гледах лицата на заседателите, бях убеден, че ще я получи.

В заключение Гадис напомни на заседателите, че в понеделник всеки от тях е бил

избран след обещанието, че ще спазва закона. После им прочете какво гласи той по

отношение на смъртното наказание.

- Обвинението доказа вината на подсъдимия - рече той, като затвори дебелия зелен

юридически сборник. -

186

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Вие намерихте Дани Паджит за виновен в изнасилване и убийство. В такива случаи

законът отрежда смъртно наказание. Ваш дълг е да го присъдите.

Хипнотичната пледоария на Ърни продължи петдесет и една минути. Аз се опитвах да

записвам всичко и в края й усещах, че заседателите биха обесили Дани Паджит не

веднъж, а два пъти.

Според Баги при наказателни дела подсъдимият обикновено излизал пред

заседателите и започвал да ги уверява колко съжалява за престъпленията, които

цяла седмица бил отричал. Почват да плачат и да се молят - бе казал Баги. -

Голям цирк става."

Но след вчерашното фиаско Паджит нямаше как да се обърне към заседателите.

Затова Лусиен призова майка му Лети Паджит. Тя бе петдесетгодишна жена с приятни

черти и къса сивееща коса; бе облечена в черна рокля, сякаш вече жалееше за сина

си. Водена от Лусиен, тя несигурно започна разказа си, който изглеждаше

пресметнат до всяка пауза в интонацията й. Описа ни малкия Дани, който ловял

риба всеки ден след училище, счупил си крака при падане от къщата на дървото и

спечелил състезанието по правопис в четвърти клас. По онова време никога не се

забърквал в нищо нередно, абсолютно нищичко. Всъщност докато растял, Дани не й

носел никакви неприятности, само радост. Двамата му батковци вечно забърквали

някакви каши, но не и Дани.

Показанията бяха толкова глупави и пристрастни, че звучаха направо смешно. Все

пак сред свидетелите имаше три майки - мис Кали, мисис Барбара Болдуин и мисис

Максин Рут - и Лусиен се бе прицелил в една от тях. Трябваше му само един глас.

Както можеше да се очаква, не след дълго мисис Паджит избухна в сълзи. Не можела

да повярва, че синът й е извършил такова ужасно престъпление, но ако

заседателите смятали така, тя щяла да се опита да го приеме. Но защо да й го

отнемат? Защо да убиват момченцето й? Какво би спечелил светът от смъртта му?

187

ДЖОН ГРИШАМ

Болката й беше истинска. Чувствата й бяха мъчителни и трудни за гледане, за

издържане. Всяко човешко същество би изпитало съчувствие към майка, която скоро

ще загуби детето си. Накрая тя рухна на свидетелския стол, а Лусиен я остави да

хлипа. Онова, което бе започнало като сковано представление, завърши като

покъртителна молба за състрадание и накара повечето заседатели да сведат очи и

да забият поглед в пода.

Лусиен каза, че няма други свидетели. Двамата с Ърни направиха кратки обобщения

и в единайсет сутринта заседателите отново се оттеглиха да разискват.

Джинджър се изгуби в тълпата. Отидох в редакцията да я чакам, но тъй като тя не

се появи, пресякох площада и влязох в кантората на Хари Рекс. Той изпрати

секретарката си за сандвичи, които изядохме в задръстената с какво ли не

заседателна зала. Също като повечето адвокати в Клантън, през по-голямата част

от седмицата той киснеше в съда да слуша дело, което не го касаеше финансово.

- Твойто момиче ще удържи ли? - попита той.

- Мис Кали ли?

- Да. Какво мисли за газовата камера?

- Нямам представа. Не сме говорили за това.

- Тя ни притеснява, също както и онова проклето сака

то момче.

Хари Рекс се бе вживял в делото така, сякаш работеше за Ърни Гадис и щатските

власти. Но той не бе единственият адвокат в Клантън, който тайно съдействаше на

Страница 76

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

обвинението.

- Отне им по-малко от шейсет минути, за да го при

знаят за виновен - казах аз. - Това не е ли добър знак?

- Може би, но заседателите правят странни неща, ко

гато дойде време да се подписва смъртна присъда.

- Е, и? Значи ще получи доживотна. От това, което чу

вам за затвора в Парчман, може и да е по-лошо от газова

та камера.

188

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Само че доживотната не е доживотна, Уили - рече

той и си изтри лицето с книжна салфетка.

Оставих сандвича си, а той отново отхапа от своя.