Unknown - i c4573b5193eb5b9f

казват да се връщат на острова си.

- Стойте си в блатото - не спираше да крещи един от тях.

Помощник-шерифите ги разтърваха и членовете на семейство Паджит напуснаха

залата. Публиката постоя малко, сякаш делото не бе приключило и справедливостта

не бе въздадена докрай. Имаше гняв и псувни, а аз започнах да разбирам как се е

зародил линчът.

Джинджър не се появи. Беше казала, че ще мине през редакцията да се сбогува, но

очевидно бе променила решението си. Представях си как кара бързо в нощта, плаче, проклина и брои километрите до границата на Мисисипи. Кой можеше да я вини?

191

ДЖОН ГРИШАМ

Нашият тридневен флирт бе стигнал до внезапен край, който и двамата очаквахме, без да го признаем. Не можех да си представя пътищата ни някога да се пресекат

отново, а и дори това да станеше, след два-три тура в леглото животът отново

щеше да отвлече вниманието ни в различни посоки. Тя щеше да мине през много

мъже, преди да намери нещо по-трайно. Седях на балкона пред кабинета си и я

чаках да паркира долу, макар да знаех, че сигурно вече е в Арканзас. Бяхме

започнали деня заедно в леглото, горящи от нетърпение да се върнем в съда и да

чуем как убиецът на сестра й получава смъртната си присъда.

В разгорещението си започнах да пиша редакционна статия за изхода от делото.

Трябваше да бъде унищожителна атака срещу наказателните закони на щата. Да бъде

честна и искрена и да се хареса на читателите.

Исо се обади и ме прекъсна. Беше в болницата с мис Кали и ме помоли да побързам.

Припаднала, докато влизала в колата пред съда. Исо и тримата й синове я докарали

тук, и слава богу. Кръвното й било опасно високо и докторът се притеснявал от

удар. След няколко часа обаче се бе стабилизирала и прогнозите бяха по-добри.

Подържах за кратко ръката й, казах й колко се гордея с нея и така нататък.

Всъщност исках да ми разкаже какво се е случило по време на разискванията.

Никога нямаше да науча.

Пих кафе с Ал, Макс, Боби и Исо до полунощ в барчето на болницата. Мис Кали не

бе казала и пума за дискусиите между заседателите.

Разговаряхме за тях, за техните братя, сестри и деца и за това какво е било да

израснеш в Клантън. Чух толкова истории, че едва не извадих химикалка и

бележник.

20

През първите шест месеца от живота си в Клантън обикновено бягах някъде за

уикендите. Като изключим редките ярешки сбирки у Хари Рекс и един ужасен

коктейл, който напуснах двайсет минути след пристигането си, нямах никакъв

социален живот. На практика всички младежи на моята възраст бяха женени и

тяхната идея за купон беше сладолед за вечеря" в някоя от безбройните църкви в

града в събота. Повечето от онези, които отиваха в колеж, не се завръщаха.

От скука понякога прекарвах уикендите в Мемфис, обикновено в апартамента на

някой приятел и почти никога вкъщи. На няколко пъти отскачах до Ню Орлиънс, където живееше едно старо гадже от гимназията и ходеше от купон на купон. Но в

Страница 78

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

крайна сметка Таймс" беше мой, поне за близкото бъдеще. Аз живеех в Клантън.

Трябваше да свикна с живота в малкия град с всичките му скучни уикенди.

Вестникът стана мое убежище.

В съботата след обявяването на присъдата отидох там около обяд. Имах да записвам

няколко истории за процеса, а освен това редакционната ми статия далеч не беше

довършена. На пода до входната врата лежаха седем писма. Това бе традиция на

вестника от години. В редките случаи, когато нещо написано от Спот предизвикваше

реакция у читателите, писмата до редактора най-често бяха пуснати на ръка под

входната врата.

Четири бяха подписани, три анонимни. Две бяха напечатани на машина, останалите

бяха надраскани на ръка;

192

193

ДЖОН ГРИШАМ

едно почти не се четеше. И седемте се възмущаваха, че Дани Паджит се е отървал с

доживотна присъда. Кръво-жадността на града не ме учудваше. Удивяваше ме фактът, че и седемте споменаваха мис Кали. Първото бе напечатано на машина и

неподписано. То гласеше:

Уважаеми г-н редактор,

Нашият град преживява ново падение, щом хора като Дани Паджит мога да изнасилват

и у биват безнаказано. Присъствието на негърка сред заседателите трябва да ни

припомни факта, че тези хора не мислят като спазващите закона бели.

Мисис Едит Каравел от Бийч Хил пишеше с красив почерк:

Уважаеми г-н редактор,

Живея на километър и половина от мястото на убийството. Имам двама тийнейджъри.