Unknown - i c4573b5193eb5b9f

Сега всичко придобиваше смисъл, поне за тях. Сам не беше тук, за да го

интервюирам.

Освен това имаше събрание в Първа баптистка църква. Само бели, и все от

по-заможната част на средната класа. Организаторите събираха пари за строеж на

частна академия, а сега изведнъж задачата им стана още по-спешна. Присъстваха

няколко лекари и адвокати, както и повечето членове на местния голф клуб.

Очевидно децата им бяха твърде специални, за да ходят на училище с цветнокожи.

Бързо съставиха план да започнат занятия в изоставената фабрика на юг от града.

Сградата щеше да бъде наета за една-две години, докато приключи кампанията им за

набиране на капитал. Бързаха да наемат учители и да поръчат учебници, но като че

ли най-належащата им грижа -освен старанието им да избягат от негрите - бе

сформирането на футболен отбор. От време на време се усещаше истерия, сякаш

75-процентната бяла училищна система представляваше страшна заплаха за децата

им.

Написах дълги репортажи и пуснах крещящи заглавия. Хари Рекс беше прав:

вестниците се продаваха. Всъщност

202

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

към края на юли тиражът ни беше минал пет хиляди - наистина зашеметяващ поврат.

След Рода Каселоу и десе-грегацията започвах да прозирам нещо от онова, което

моят приятел Ник Дийнър ми бе казал още в Сиракюс: Добрият местен седмичник не

печата вестници, а пари."

Имах нужда от новини, а такива в Клантън невинаги се намираха. При по-постна

седмица разтягах локуми за последните перипетии при обжалванията на Паджит.

Обикновено статията ми беше долу на първа страница и звучеше така, сякаш

младежът можеше да си тръгне от Парч-ман всеки момент. Не съм сигурен доколко на

читателите ми им пукаше. В началото на август обаче вестникът отново набра

инерция, когато Дейвид Бас Плямпалото ми обясни ритуалите на училищния футбол.

Уилсън Кодъл изобщо не се интересуваше от спорт, в което нямаше нищо лошо освен

факта, че всички останали в Клантън живееха, за да гледат Кугарс" в петък вечер.

Кодъл бе избутал Плямпалото до последните страници на вестника и рядко пускаше

фотографии. Аз обаче надуших парите и Кугарс" станаха първокласна новина.

Моята футболна кариера бе приключила в девети клас в ръцете на садистичния бивш

морски пехотинец, нает, кой знае защо, за треньор от малкото ми основно училище.

През август климатът в Мемфис е тропически; футболните тренировки би трябвало да

са забранени със закон. Аз бягах напред-назад по тренировъчното игрище в пълно

снаряжение, с шлема и всичко останало, при трийсет градусова жега и висока

влажност, а треньорът неизвестно защо отказваше да ни даде вода. Непосредствено

Страница 81

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

до игрището се намираха тенис кортовете и когато спрях да повръщам, аз се

загледах към тях и видях две момичета да разменят топки с две момчета.

Присъствието на нежния пол беше много приятно, но вниманието ми бе приковано от

големите бутилки студена вода, от която всички отпиваха когато си поискат.

203

ДЖОН ГРИШАМ

Зарязах футбола в полза на тениса и момичетата и за миг не съжалих за решението

си. Мачовете в моето училище се играеха в събота следобед, така че не бях

посветен в религията на футбола в петък вечер.

По-добре късно, отколкото никога.

Когато Кугарс" се събраха за първата си тренировка, Плямпалото и Уайли бяха там

да я отразяват. Пуснахме на първа страница голяма снимка на четирима играчи, двама бели и двама чернокожи, и още една на треньорския състав, който включваше

един черен помощник. Плямпалото изписа няколко колонки за отбора, неговите

играчи и перспективи, а тренировките едва започваха.

Отразихме началото на учебната година, като пуснахме интервюта с ученици,

учители и администратори. Тонът ни беше открито позитивен. В интерес на истината

в Клантън нямаше много от расовите размирици, разтърсили дълбокия Юг при

откриването на тази учебна година. Таймс" пусна големи репортажи за мажоретките, училищната рок група и юношеските отбори - всичко, за което успяхме да се сетим.

Към всяка статия имаше по няколко фотографии. Не знам колко деца бяха пропуснали

да се снимат за нашия вестник, но не ще да са били много.

Първият футболен мач беше ежегодната семейна схватка с Карауей, доста по-малък

градец с далеч по-добър треньор. Седнах до Хари Рекс и двамата продрахме гърлата