Unknown - i c4573b5193eb5b9f

движение.

- Така е много по-добре - каза той, оглеждайки край

ния резултат.

Дълго се разглеждах в огледалото. Не бях сигурен дали ми харесва, но

преображението бе интригуващо. Придаваше ми характер и индивидуалност.

Исках не исках, тоалетът щеше да бъде мой. Трябваше да го облека поне веднъж.

На всичко отгоре Милто намери бяла панамена шапка, която пасна добре на рошавата

ми глава. Докато я наместваше, той подръпна кичур коса над ухото ми и рече:

- Много коса имате. Вие сте човек с професия. Под

стрижете се.

Той коригира панталона и сакото ми, изглади ризата и на другия ден аз отидох да

прибера новия си тоалет. Смятах само да го взема, да го отнеса вкъщи и да

изчакам някой ден, когато по улиците няма много хора. Мислех да ида право до

Митло, за да може той да ме види в творението си.

Разбира се, той имаше други планове. Настояваше да го пробвам, а после поиска да

обиколя целия площад, за да събера комплименти.

- Наистина бързам - казах аз. Съдът заседаваше и цен

търът гъмжеше от хора.

- Настоявам - рече драматично той и размаха пръст в

знак, че няма да търпи никакви възражения.

Намести шапката ми и завърши реквизита с дълга черна пура, която затъкна в

устата ми, сряза и запали с клечка кибрит.

- Това се казва имидж - рече гордо той. - Единствени

ят издател в града. Сега вървете.

До първата пресечка никой не ме разпозна. Двама фермери пред магазина за фураж

ме изгледаха странно, но пък и аз не харесвах облеклото им. С тази пура се

чувст-

207

ДЖОН ГРИШАМ

вах като Хари Рекс. Моята обаче бе запалена и много силна. Минах бързешком край

кантората му. Мисис Гладис Уилкинс управляваше застрахователната агенция на

съпруга си. Беше около четирийсетгодишна, много хубавка и винаги добре облечена.

Когато ме видя, тя замръзна на мястото си и каза:

- Гледай го ти Уили Трейнър. Много си изискан.

- Благодаря.

- Малко напомняш на Марк Твен.

Продължих нататък в по-добро настроение. Две секретарки реагираха със

закъснение.

- Страхотна папийонка - подвикна ми едната.

Мисис Клеър Рут Сийгрейвс ме спря и заприказва за

Страница 83

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

нещо, което бях писал преди месеци и отдавна бях забравил. Докато говореше, тя

огледа костюма, папийонката и шапката, без дори да се подразни от пурата.

- Изглеждате чудесно, мистър Трейнър - каза накрая

тя и малко се притесни от откровеността си.

Вървях все по-бавно през площада и реших, че Митло е прав. Аз бях човек с

професия, издател, важна особа в Клантън, дори да не се чувствах толкова важен.

Имах нужда от нов имидж.

Само че трябваше да намерим някакви по-леки пури. Когато завърших обиколката на

площада, главата ми се бе замаяла и трябваше да поседна.

Мистър Митло поръча още един син костюм и два светлосиви. Реши, че гардеробът ми

няма да е тъмен като тези на адвокатите и банкерите, а лек и малко нестандартен.

Зарече се да ми намери няколко неповторими папи-йоюси и подходящи платове за

есента и зимата.

След по-малко от месец около площада на Клантън се подвизаваше нов персонаж. Аз

привличах вниманието, особено на другия пол. Хари Рекс ми се смееше, но пък и

неговото облекло беше твърде комично.

Дамите бяха възхитени.

В края на септември за една седмица имаше два забележителни смъртни случая.

Първият беше мистър Уилсън Кодъл. Той почина у дома си, в спалнята, където се бе

затворил от деня, в който напусна Таймс". Странно, че не бях говорил с него нито

веднъж за шестте месеца, през които бях собственик на вестника, но пък бях

твърде зает и не отдавах особено значение на този факт. Определено не исках Спот

да ми дава съвети. А за жалост не знаех и някой да го е виждал или да е говорил

с него през последните шест месеца.

Той умря в четвъртък и бе погребан в събота. В петък аз притичах до мистър Митло

за модна консултация относно подходящото в подобни случаи облекло за човек с

моето положение. Той настоя на черен костюм и подбра най-уместната папийонка.

Черна на морави ивици, много сдържана и почтителна, и когато тя бе завързана и

тоалетът ми - завършен, изглеждах наистина внушително. Митло измъкна черна

филцова мека шапка от личната си колекция и гордо ми я зае за погребението.

Често повтаряше колко жалко било, че американците вече не носели шапки.

Последният детайл беше лъскав черен бастун. Когато го извади, аз се ококорих от