Unknown - i c4573b5193eb5b9f

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

После спря да ме тупа и да се усмихва и за момент извърна очи.

- Не се справихме с положението, нали, мистър Трей

нър? - Думите й бяха изпълнени с тъга и безсилие.

- Присъдата не се приема с радост - казах аз.

- Не това исках - рече тя.

Години наред нямаше да чуя от нея нищо повече по въпроса за разискванията.

По-късно Исо ми каза, че другите единайсет заседатели се заклели в Библията да

не говорят за решението си. Мис Кали отказала да се закълне в Библията, но дала

дума да пази тайните им.

Оставих я да си почива и отидох на верандата, където в продължение на няколко

часа слушах синовете й и техните гости да си говорят за живота. От време на

време се отнасях и слушах звуците на негърския квартал в събота вечер.

Преподобният Смол и настоятелят си тръгнаха. На верандата останаха само членове

на семейство Ръфин. Накрая разговорът стигна до процеса, присъдата и реакцията

от тази страна на линията.

- Наистина ли Паджит заплаши заседателите? - попи

та ме Макс. Аз му разказах какво се бе случило, а Исо до

бавяше акценти където трябваше. Момчетата бяха също

толкова шокирани, колкото и очевидците.

- Слава богу, че е в затвора до живот - рече Боби и аз

не посмях да им кажа истината. Те бяха изключително

горди с майка си, впрочем както винаги.

Беше ми писнало от този процес. Тръгнах си към девет. Карах бавно и безцелно из

негърския квартал, бях сам и тъгувах за Джинджър.

Дни наред Клантън негодуваше срещу присъдата. Получихме осемнайсет писма до

редакцията, шест от които пуснахме в следващия брой. Половината бяха посветени

на процеса и това. естествено, допълнително разбуни духовете.

196

197

ДЖОН ГРИШАМ

Лятото се точеше, а градът сякаш не спираше да говори за Дани Паджит и Рода

Каселоу.

И тогава внезапно делото мина в историята. Изведнъж с едно мигване, буквално за

по-малко от двайсет и четири часа, процесът беше забравен.

Хората от двете страни на линията имаха много по-важни проблеми. И по-големи

тревоги.

198

ВТОРА ЧАСТ

21

С решително постановление, което не оставяше място за съмнения или отлагане, съдът нареди незабавното прекратяване на двойната училищна система. Никакви

протакания, дела и обещания повече. Моментална интеграция. Клантън бе стъписай

Страница 80

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

като всеки друг южняшки град.

Хари Рекс ми донесе становището на съда и се опита да ми обясни тънкостите.

Всъщност не беше дотам заплетено. Всеки училищен район трябваше незабавно да

приеме план за десегрегация.

- Това ще продаде доста вестници - предсказа той със затъкната в устата

незапалена пура.

Из града незабавно се насрочиха всякакви митинги, а аз отразих повечето от тях.

През една знойна вечер в средата на юли се състоя открито събрание във

физкултурния салон на гимназията. Скамейките бяха претъпкани, игрището - покрито

със загрижени родители. Мистър Уолтър Съливан, адвокатът на Таймс", служеше и за

адвокат на училищното настоятелство. Той говореше най-много, защото длъжността

му не беше избираема. Политиците предпочитаха да се крият зад него. Без всякакви

заобикалки Съливан заяви, че след шест седмици училищната система в окръга ще

бъде отворена и напълно десегреги-рана.

По-малко събрание се проведе в училището за черно-кожи на Бърли Стрийт. Двамата

с Баги бяхме там заедно с Уайли Мийк, който правеше снимки. И тук мистър Съливан

обясни на събралите се какво предстои да се случи. На два пъти думите му бяха

прекъсвани от аплодисменти.

201

ДЖОН ГРИШАМ

Разликата между двете събрания беше поразителна. Белите родители бяха ядосани и

изплашени, дори видях няколко жени да плачат. Съдбовният ден най-сетне бе

настъпил. В училището за цветнокожи цареше усещането за победа. Родителите бяха

загрижени, но и въодушевени от мисълта, че децата им най-после ще учат в

по-добрите учебни заведения. Макар още много да изоставаха откъм жилища, работа

и здравеопазване, интеграцията в държавните училища бе огромна стъпка напред в

борбата им за граждански права.

Мис Кали и Исо бяха там. Съседите им се отнасяха към тях с голямо уважение.

Преди шест години двамата бяха повели Сам през входната врата на училището за

бели и го бяха хвърлили на лъвовете. В продължение на три години той бил

единственото цветнокожо дете в класа си и това се бе отразило на семейството му.