Unknown - i c4573b5193eb5b9f

прицелваше точно в този момент.

Съдия Лупъс зачете:

- По точка първа, обвинение в изнасилване, съдебните заседатели намират

обвиняемия Дани Паджит за виновен. По точка втора, обвинение в убийство,

съдебните заседатели намират обвиняемия Дани Паджит за виновен.

Лусиен не трепна, а Паджит се опита да се овладее. Той изгледа заседателите с

цялата злъч, на която беше способен, но и те не му останаха длъжни.

- Можете да седнете - каза съдията и се обърна към

заседателите: - Дами и господа, благодаря ви за досегаш

ната ви работа. С това завършихме първия етап на проце

са, при който трябваше да установим вината или невин

ността. Минаваме към углавната фаза, при която ще бъде

те призовани да решите дали обвиняемият ще получи

смъртна присъда или доживотен затвор. Сега вие се връ

щате в хотела си, а съдът се разпуска до утре в девет сут

ринта. Благодаря ви и приятна вечер.

Всичко свърши толкова бързо, че повечето зрители останаха вкаменени за няколко

секунди. Дани Паджит бе изведен, този път с белезници, а семейството му

изглеждаше напълно смаяно. Лусиен Уилбанкс нямаше време да говори с тях.

181

ДЖОН ГРИШАМ

Двамата с Баги отидохме в редакцията, където той се захвана да пише. Имахме

време, но искахме да уловим мига. Само че както често се случваше, Баги сдаде

багажа след половин час, когато уискито си каза думата. Бе почти тъмно, когато

Джинджър се върна; беше с тесни джинси и пусната коса - вид, който сякаш те

подканяше да я заведеш някъде.

Отново спряхме пред магазинчето на Куинси, където пак купих шест бири за из път.

Свалих гюрука; топлият влажен вятър фучеше покрай нас, докато се носехме към

намиращия се на деветдесет минути път Мемфис.

Джинджър не говореше много, а и аз не я разпитвах. Семейството й бе настояло тя

да присъства на процеса. Не бе искала този кошмар. За щастие бе намерила

известна разтуха в мое лице.

Никога няма да забравя онази нощ. Носех се по тъмни и пусти пътища, отпивах от

хладната бира и държах ръката на красивата жена, която бе дошла да ме търси, с

която вече бях спал и определено смятах да спя отново.

Пред нашата сладка романтична връзка оставаше твърде малко време; едва ли не

броени часове. Баги смяташе, че втората фаза на процеса ще отнеме по-малко от

ден, така че делото можеше да свърши утре, в петък. Джинджър нямаше търпение да

напусне Клантън и да отърси праха му от обувките си, а и дума не можеше да става

аз да тръгна с нея. Бях проверил в атласа - Спринг-фийлд, щата Мисури, беше

много далеч, почти на шест часа път. Щеше да ми е трудничко да пътувам, макар че

със сигурност бих се опитал, ако тя го желаеше.

Нещо обаче ми подсказваше, че Джинджър ще изчезне от живота ми тъй бързо, както

се бе появила. Сигурен бях, че у дома си има един-двама приятели, така че аз не

бих бил добре дошъл. А ако ме видеше в Спрингфийлд, би си припомнила Клантън и

свързаните с него ужасни спомени.

Стиснах ръката й и се зарекох да използвам максимално тези последни часове.

182

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

В Мемфис тръгнахме към високите сгради до реката. Най-известният ресторант в

града се наричаше Рандеву", беше собственост на гърци и предлагаше ребърца на

скара. Почти всичката добра храна в Мемфис бе приготвяна или от гърци, или от

италианци.

През 1970 г. центърът на града не беше безопасно място. Паркирах в един гараж и

забързахме по една уличка към входа на Рандеву". Димът от скарите преливаше от

вентилационните шахти и се стелеше като гъста мъгла край околните сгради.

По-апетитен аромат не бях вдъхвал, така че докато слезем по стълбите и влезем в

ресторанта, бях прегладнял до смърт - както впрочем и повечето от останалите

посетители.

В четвъртък маси се намираха по-лесно. Чакахме пет минути и когато извикаха

Страница 74

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

името ми, един келнер ни поведе на зигзаг между масите, през по-малките стаи и

по-на-вътре из подземието. Накрая той ми намигна и ни даде маса за двама в един

тъмен ъгъл. Поръчахме ребърца и бира и се натискахме, докато ги чакахме.

Осъдителната присъда ни донесе огромно облекчение. Всичко друго би било

гражданска катастрофа, а Джинджър би си тръгнала моментално и никога не би

погледнала назад. Всъщност тя пътуваше утре, но за момента беше с мен. Пихме за

присъдата. За Джинджър тя означаваше, че справедливостта е възтържествувала. За