Unknown - i c4573b5193eb5b9f

че за лягане?

-Не.

Лусиен се изправи и рече сърдито:

- Възразявам, ваша светлост, тук май свидетелства

мистър Гадис.

- Не се приема! - сряза го Лупъс. Съдията искаше

справедлив процес. За да противостои на всички изречени

от защитата лъжи, обвинението имаше право на значител

на свобода в описанието на убийството.

- Не сте завързали очите й с шал?

175

ДЖОН ГРИШАМ

Паджит неспирно клатеше глава, докато разказът наближаваше кулминацията си.

- Не сте разрязали бикините й с ножа си?

- Не.

- И не сте я изнасилили в собственото й легло, недалеч

от спящите й невръстни деца?

- Не съм.

- И не сте ги събудили с вдигнатия от вас шум?

-Не.

Ърни се приближи до свидетелския стол колкото му беше позволено и погледна тъжно

към заседателите. После се обърна към Дани и рече:

- Майкъл и Тереза изтичаха да видят какво става с

Страница 71

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

майка им, нали, мистър Паджит?

- Не знам.

- И ви намериха върху нея, нали?

- Не съм бил там.

- Рода чу гласовете им, нали така? Изкрещяха ли, по

молиха ли ви да слезете?

- Не съм бил там.

- А Рода направи това, което би сторила всяка майка -

извика им да бягат, нали така, мистър Паджит?

- Не съм бил там.

- Не сте били там! - изкрещя Ърни и стените затрепе-

раха. - Ризата ви е била там, стъпките ви са били там,

спермата ви е била там! Да не мислите заседателите за

глупаци, мистър Паджит?

Свидетелят продължаваше да клати глава. Ърни отиде бавно до стола си и го

издърпа изпод масата. После каза, докато се канеше да седне:

- Вие сте изнасилвач. Вие сте убиец. Освен това сте и

лъжец, нали така, мистър Паджит?

Лусиен бе скочил на крака и крещеше:

- Възразявам, ваша светлост. Това е прекалено.

- Приема се. Имате ли други въпроси, мистър Гадис?

- Не, ваша светлост, обвинението приключи с този

свидетел.

176

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Някакви забележки, мистър Уилбанкс?

- Не, ваша светлост.

- Свидетелят може да се върне на мястото си.

Дани бавно се изправи на крака. Нямаше ги нито презрението, нито нахаканата

походка. Лицето му бе зачервено от гняв и плувнало в пот.

И докато се канеше да напусне свидетелското място и да се върне към масата на

защитата, Дани Паджит внезапно се обърна към заседателите и каза нещо, което

порази залата. Лицето му се сгърчи в чиста омраза и той заби десния си показалец

във въздуха.

- Само да ме осъдите, ще ви гоня до дупка.

- Пристав! - рече съдия Лупъс и грабна чукчето си. -

Престанете, мистър Паджит.

- Всички до един! - повтори по-силно Дани.

Ърни скочи на крака, но не знаеше какво да каже. Пък и защо? Обвиняемият се бе

закопал сам. Лусиен също се бе изправил, но не знаеше какво да прави. Двама

помощ-ник-шерифи се втурнаха напред и изблъскаха Паджит до масата на защитата.

Докато вървеше, той гледаше свирепо заседателите, сякаш всеки момент можеше да

хвърли по тях граната.

Когато ситуацията се поуталожи, сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение. Дори

Баги бе твърде сащисай, за да говори.

- Обедна почивка - обяви съдията и всички опразних

ме залата. Вече не ми се ядеше. Искаше ми се да хукна

към апартамента си и да се изкъпя.

177

1

Процесът продължи в три часа. Всички заседатели бяха налице; семейство Паджит не

бяха успели да пречукат никого през обедната почивка. Мис Кали ми се усмихна

широко, но неубедително.

Съдия Лупъс обясни на заседателите, че е дошло време за заключителните речи, след които ще им прочете официалните си напътствия и след няколко часа те ще

трябва да се произнесат по делото. Заседателите слушаха внимателно, но със

сигурност още се окопитваха от шока на явната заплаха. Целият град беше смаян.

Заседателите бяха извадка от нас и да ги заплашиш означаваше да заплашиш всеки и

всички.

Ърни бе пръв и след броени минути отново стана въпрос за окървавената риза. Все

пак внимаваше да не прекали. Заседателите го разбраха. Добре познаваха

доказателството.

Окръжният прокурор говори изчерпателно, но изненадващо кратко. Докато за

последен път призоваваше за осъдителна присъда, ние наблюдавахме лицата на

заседателите. Не видях някой да съчувства на обвиняемия. Сакатото момче

Фаргарсън направо кимаше, докато слушаше Ърни. Мистър Трактор бе отпуснал ръцете

си и внимаваше във всяка дума.

Лусиен беше още по-кратък, но пък и нямаше на какво да стъпи. Започна от