Unknown - i c4573b5193eb5b9f

така нататък. Типични бракоразводни приказки. Спомни си, че чул за убийството на

Рода Каселоу на следващата сутрин. Вечерта бил излязъл и се прибрал много късно.

Лусиен успя да постигне съвсем малък напредък, като доказа, че Лидия наистина е

била сама онази нощ.

Но това нямаше особено значение. Заседателите и публиката още се опитваха да

смелят чудовищните грехове

на Лидия.

170

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

След дълга почивка Лусиен се изправи бавно и се обърна към съда.

- Ваша светлост, защитата няма други свидетели, но

моят клиент иска да даде показания. Бих желал в протоко

ла да се впише, че той ще свидетелства против волята ми.

- Отбелязва се - заяви Лупъс.

- Много груба грешка. Направо невероятно - прошеп

на Баги достатъчно силно, за да го чуе половината зала.

Дани Паджит скочи на крака и отиде до свидетелския стол. Опита се да се усмихне, но излезе по-скоро под-смихване. Вместо уверен изглеждаше дразнещо самона-деян.

Закле се да казва истината, но никой не очакваше да я чуе.

- Защо настоявате да свидетелствате? - прозвуча първият въпрос на Лусиен и

залата притихна.

- Защото искам тези добри хора да чуят какво всъщ

ност се случи - отвърна Дани, поглеждайки към заседате

лите.

- Кажете им тогава.

Неговата версия на събитията беше удивително изобретателна, тъй като нямаше кой

да го разобличи. Лидия си бе заминала, Рода бе мъртва. В началото каза, че

прекарал няколко часа с приятелката си Лидия Винс, която живеела на по-малко от

километър от Рода Каселоу. Знаел къде точно живеела Рода, защото на няколко пъти

й бил гостувал. Тя искала сериозна връзка, но той бил твърде зает с Лидия. Да, на два пъти бил влизал в интимни отношения с Рода. Запознали се в клубовете по

щатската граница и прекарали часове в пиене и танци. Тя била похотлива,

разпусната и развалена жена.

Докато към нанесената болка се прибавяше и оскърбление, Джинджър сведе глава и

затисна ушите си. Това не убягна на заседателите.

Не вярвал на глупостите на Лидиния съпруг за нейните хомосексуални тежнения; тази жена обичала мъжете. Малкълм лъжел, за да получи настойнически права над

Детето.

171

ДЖОН ГРИШАМ

Паджит не беше лош свидетел, но пък той се бореше за живота си. Всеки отговор бе

бърз, фалшивите усмивки към заседателите - прекалено захаросани, разказът му

Страница 69

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

-твърде ясен и твърде добре синхронизиран. Слушах го и гледах заседателите, но

не забелязах особено съчувствие. Фаргарсън, сакатото момче, изглеждаше точно

толкова скептичен, колкото и при всеки друг свидетел. Мистър Трактор още седеше

със скръстени на гърдите ръце и се мръщеше. Мис Кали не харесваше Паджит, но пък

за нея прелюбодейството беше не по-малка причина да го прати в затвора от

убийството.

Лусиен беше кратък. Клиентът му си беше постлал повече от достатъчно, така че

нямаше смисъл допълнително да улеснява обвинението. Когато седна, той изгледа

по-старите членове на семейство Паджит с омраза. После се стегна за онова, което

предстоеше.

Разпитът на толкова виновен престъпник бе мечтата на всеки прокурор. Ърни бавно

отиде до масата с веществените доказателства и вдигна окървавената риза на Дани.

- Веществено доказателство номер осем - каза той за

протокола и я вдигна, за да могат заседателите да я видят

отново. - Къде купихте тази риза, мистър Паджит?

Дани замръзна; не знаеше дали да отрече, че ризата е негова, дали да я признае

за своя, или просто да се опита да си спомни откъде е купил проклетата дреха.

- Не сте я откраднали, нали? - изръмжа Ърни.

- Не съм.

- Тогава отговорете на въпроса ми и моля, не забра

вяйте, че сте под клетва. Къде купихте тази риза? - Дока

то говореше, Ърни държеше ризата пред себе си с върхо

вете на пръстите си, сякаш кръвта беше прясна и можеше

да изцапа костюма му.

- В Тюпълоу, струва ми се. Наистина не си спомням.

Най-обикновена риза. .

- Откога я притежавате?

Отново пауза. Колко мъже могат да си спомнят кога са купили определена риза?

172

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- От година и нещо, струва ми се. Не си водя бележки

за дрехите.

- Нито пък аз - рече Ърни. - Когато бяхте в леглото с

Лидия онази нощ, свалихте ли тази риза?

Предпазливо да".

- Къде беше тя, докато вие двамата, ъъъ, имахте инти

мен контакт?

- На пода, предполагам.

След като бе твърдо установено, че ризата е на Дани, Ърни имаше пълна свобода да