Unknown - i c4573b5193eb5b9f

разправа с човек, който се бе набъркал в правни въпроси и бе оплел конците. Дори

мистър Гадис нямаше нищо против да ме остави да се мъча.

Лусиен беше достатъчно хитър, за да спре точно след най-болезнения удар. Той

изръмжа нещо от рода на приключих с него". Мистър Гадис нямаше въпроси.

Приставът ми махна да стана от свидетелския стол и аз положих отчаяни усилия да

вървя изправено до скамейката, на коя-

110

то Баги все още се спотайваше като бездомно куче по време на градушка.

През останалата част от заседанието си водех бележки в напразен опит да

изглеждам зает и важен. Усещах вперените в мен погледи. Бях унизен и исках да се

заключа в редакцията за няколко дни.

Уилбанкс завърши пледоарията си със страстна молба делото да се гледа някъде

по-далеч оттук, може би дори по крайбрежието на Мексиканския залив, където дори

хората да бяха чували за престъплението, никой не бе отровен" от отразяването на

случая във вестник Таймс". Не пестеше ругатните срещу мен и моя вестник. В

заключителните си думи мистър Гадис напомни на съдията старата поговорка, че

силните и ядни думи говорят за слаба кауза".

Записах си това. После побързах да се махна от залата, сякаш имах неотложна

работа.

111

Баги се втурна в кабинета ми късно на следващата сутрин с горещата новина, че

Лусиен Уилбанкс току-що е оттеглил иска си делото да бъде гледано на друго

място. Както обикновено, той бе готов с обясненията.

Според първата му многословна версия семейство Па-джит не искали делото да се

гледа в друг окръг. Знаели, че Дани е затънал яко и че всяка нормално подбрана

група съдебни заседатели би го признала за виновен. Единственият шанс бил да се

сдобият със заседатели, които да могат да купят или сплашат. Тъй като всички

присъди виновен" трябваше да са получени с пълно единодушие, един глас в

подкрепа на Дани им беше достатъчен. Само един глас, и съдебните заседатели

изпадаха в патова ситуация; съдията щеше да бъде принуден да обяви делото за

невалидно. То щеше да се гледа наново, но със същия резултат. След три-четири

опита щатските власти щяха да се откажат.

Можех да се обзаложа, че Баги е прекарал цялата сутрин в съда, предъвквайки

вчерашното заседание със своя малък клуб и заимствайки заключенията на

адвокатите. Тържествено ми обясни, че въпросният театър по време на заседанието

бил разигран от Лусиен Уилбанкс най-малко по две причини. Първо, Лусиен искал да

подмами Таймс" да пусне друга голяма снимка на Дани, този път в затворнически

одежди. Второ, Уилбанкс искал да ме закара на свидетелския стол, за да ми

Страница 44

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

посмачка фасона. - И добре се справи - рече колегата ми.

112

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Благодаря, Баги - отвърнах аз.

Уилбанкс подготвял почвата за процеса; през цялото време знаел, че делото ще се

гледа в Клантън, и затова искал Таймс" да посмекчи тона си.

Третата или четвъртата причина била, че Лусиен Уилбанкс никога не пропускал

възможността да важничи пред многобройна публика. Баги бе виждал много подобни

случаи и нямаше нищо против да ги сподели.

Не съм сигурен, че успявах да следя широкия замах на мисълта му, но в момента

нищо друго не ми звучеше разумно. Изглеждаше ми пълна загуба на време и енергия

да разиграваш двучасов театър по време на заседание с пълното съзнание, че

всичко е само шоу. От друга страна, в съдебните зали сигурно ставаха и

по-страшни неща.

На третото пиршество ядохме задушено месо, сервирано на верандата поради

нестихващия дъжд.

Както обикновено аз си признах, че никога не съм ял задушено, така че мис Кали

най-подробно ми описа рецептата. Вдигна капака на голямата метална тенджера в

средата на масата и затвори очи, докато силният аромат се издигаше нагоре. Бях

буден само от час, но в този момент бях готов да изям покривката.

Това било най-простата й гозба, каза тя. Вземаш един говежди бут, оставяш

сланината по него, слагаш го на дъното на тенджерата и го покриваш с пресни

картофи, лук, ряпа, моркови и цвекло; добавяш малко сол, пипер и вода, пускаш го

на слаба фурна и изчакваш пет часа. Тя напълни чинията ми с говеждо и зеленчуци

и покри всичко това с гъст сос.

- Цвеклото придава на всичко червеникав оттенък -

обясни тя.

Попита ме дали искам да кажа молитвата, но аз отклоних поканата. Отдавна не се

бях молил. Тя бе далеч по-подходяща от мен. Пое ръцете ми и двамата затворихме