Unknown - i c4573b5193eb5b9f

- Колко такива поверителни източници използвахте за

т-ези репортажи?

- Няколко,

От времето на следването смътно си спомнях случая с 13якакъР репортер, който в

подобна ситуация бе отказал да разкрие самоличността на използваните от него

източници. Това ядосало съдията, който му наредил да съобщи ^мена-га на

информаторите си. Когато той отново отказал, съдията го обвинил в неуважение към

съда и полица-зите го отвели в затвора, където в продължение на много седмиди

той крил самоличността на източниците си. Не си спомнях как свършваше всичко, но

в крайна сметка репортерът бил пуснат и свободната преса възтържествувала.

За секунда си представих как шериф Коули ми слага белезниците и ме отвежда, как

пищя и моля Хари Рекс да ми помогне и как ме хвърлят в затвора, където ме

събличат и ми връчват един от онези оранжеви гащеризони.

Истинска златна мина за Таймс". Леле, какви репортажи можех да пиша от затвора!

- Твърдите, че децата били в шок - продължи Уил

банкс. - Откъде знаете това?

-- Разговарях със съседа им мистър Дийс.

- Той използва ли думата шок"?

-Да.

- Твърдите, че децата са били прегледани от лекар в

нощта на престъплението. Откъде знаете това?

-- Имах източник, а после лекарят потвърди информацията.

-^ Твърдите още, че в момента децата се лекуват у дома си в Мисури. Кой ви каза

това? - Разговарях с леля им.

Уилбанкс хвърли вестника на масата и направи няколко рачки в моя посока.

Кръвясалите му очи се присвиха и се вторачиха в мен. В този момент пистолетът

нямаше да ми бъде излишен.

108

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Всъщност, мистър Трейнър, вие се опитахте недву

смислено да внушите, че тези две малки невинни дечица

са видели майка си изнасилена и убита в собственото й

легло, нали така?

Поех си дълбоко дъх и се замислих над отговора. Залата чакаше притихнала.

- Отразих фактите възможно най-правдиво - отвърнах

аз, вперил поглед в Баги, който поне ми кимаше, ако и да

надничаше иззад жената пред него.

- В стремежа си да продадете повече вестници вие раз

читахте на неназовани източници и използвахте клюки и

спекулации, за да предизвикате сензация.

- Отразих фактите възможно най-правдиво - повторих

аз, опитвайки се да запазя спокойствие.

Уилбанкс изсумтя и каза:

- Така ли? - После отново грабна вестника и продъл

жи: - Цитирам: Ще свидетелстват ли децата?" Вие ли на

писахте това, мистър Трейнър?

Не можех да отрека. Ядосвах се на глупавата си грешка. Това бе последната серия

репортажи, по които спорихме с Баги. И двамата имахме известни резерви и със

задна дата разбирах, че трябваше да се вслушаме в инстинктите си.

Нямаше как да отрека.

- Да - кимнах аз.

- На какви правдиви факти се основава този въпрос?

- Чух много хора да си го задават след престъпление

то - отвърнах аз.

Уилбанкс хвърли вестника обратно на масата, като че ли ставаше въпрос за

истинска помия. После поклати глава в престорено удивление.

- Става въпрос за две деца, нали, мистър Трейнър?

- Да. Момче и момиче.

- На колко години е момченцето?

Страница 43

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- На пет.

- А момиченцето?

- Натри. "-- ;

109

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- А на колко сте вие, мистър Трейнър?

- На двайсет и три. -

- И колко процеса сте отразили през своя двайсет и

три годишен живот?

- Нито един.

- На колко процеса сте присъствали?

- На нито един.

- След като нямате никакъв опит с процесите, какви

юридически справки направихте, за да се подготвите адек

ватно за тези статии?

В този момент вероятно бих насочил пистолета към

себе си.

- Юридически справки? - повторих аз, сякаш той ми

говореше на китайски.

- Да, мистър Трейнър. Колко случая открихте, в които деца под петгодишна възраст

са допуснати да свидетелстват по криминално дело?

Погледнах в посока към Баги, който вероятно се намираше под дървената скамейка.

- Нито един - отвърнах аз.

- Отличен отговор, мистър Трейнър. Нито един. В ис

торията на този щат никога дете под единайсет години не

е свидетелствало по време на криминален процес. Моля,

запишете си този факт някъде и си го припомнете следва

щия път, когато се опитате да подстрекавате читателите

си с жълта журналистика.

- Достатъчно, мистър Уилбанкс - намеси се съдия Лу-пъс твърде меко за моя вкус.

Мисля, че той и адвокатите, включително Хари Рекс, се забавляваха с тази бърза