Unknown - i c4573b5193eb5b9f

очи. Докато разговаряше с небето, дъждът почукваше по ламаринения покрив над

главите ни.

- Къде е Исо? - попитах аз.

113

ДЖОН ГРИШАМ

- На работа. Понякога успява да се измъкне за обяд,

понякога не. - Изглеждаше замислена за нещо и най-на-

края попита: - Мога ли да ви задам един малко личен въ

прос?

- Да, предполагам.

- Вие християнин ли сте?

- Да, струва ми се. Майка ми ме водеше на църква по

Великден.

Този отговор явно не я удовлетвори. Каквото и да търсеше, не беше това.

- Коя църква?

- Епископалната. Сейнт Люк" в Мемфис.

- Не съм сигурна дали имаме такава в Клантьн.

- Аз поне не съм виждал. - Не че бях търсил настой

чиво Божия храм. - Вие на каква църква ходите?

- Църквата на Бога в Христа - отвърна бързо тя и ця

лото й лице се озари. - Пастор ми е преподобният Търс-

тън Смол, прекрасен Божи служител. И невероятен про

поведник. Трябва да дойдете да го чуете.

Бях чувал как чернокожите ходят на църква, как прекарват по цяла неделя в храма, как службите се точат до късно вечерта и прекъсват едва когато най-сетне всички

останат без сили. Ясно си спомнях как едва издържах епископалните великденски

литургии, които по закон не можеха да продължават повече от шейсет минути.

- Идват ли бели при вас?

- Само по време на избори. Някои политици почват да

душат като кучета. Дават цял куп обещания.

- За цялата служба ли остават?

- О, не. Твърде заети са.

- Значи може човек да дойде и да си тръгне?

- За вас, мистър Трейнър, да. Ще направим изключе

ние. - Тя се впусна да ми разказва за църквата си, до която

можело да се стигне пешком, и за пожара, който я бил раз

рушил преди няколко години. Пожарната, която, естестве

но, се намирала в бялата част на града, никога не бързала

да се отзове на повикване от черните квартали. Изгубили

114

Страница 45

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

църквата си, но всяко зло за добро. Преподобният Смол събрал паството. В

продължение на три години се срещали в един склад, предоставен им от добрия

християнин мистър Върджил Мабри. Сградата била на една пресечка от главната

улица и на мнозина бели не им се нравело негри да ходят на църква из техните

квартали. Но мистър Мабри държал на своето. Преподобният Смол събрал парите и

три години след пожара прерязали лентата на новия храм, два пъти по-голям от

стария. Сега бил пълен всяка неделя.

Обичах тя да говори. Така имах възможност да ям неспирно, което бе моя

първостепенна грижа. Освен това бях завладян от прецизната й дикция, от

модулацията на гласа и от речника й, който беше на колежанско равнище.

Когато завърши разказа за новата църква, тя ме попита:

- Често ли четете Библията?

- Не - отвърнах аз, клатейки глава и дъвчейки горещо

парче цвекло.

- Никога ли?

Дори не ми хрумна да излъжа.

- Никога.

Това отново я разочарова.

- Колко често се молите?

Помислих за миг и отвърнах:

- Веднъж седмично тук, при вас.

Тя бавно остави вилицата и ножа до чинията и смръщи вежди, сякаш се канеше да

каже нещо изключително.

- Мистър Трейнър, ако вие не ходите на църква, не че

тете Библията и не се молите, не съм дотам сигурна дали

сте християнин.

И аз не бях особено сигурен. Продължих да дъвча, за да не ми се налага да говоря

и да се защитавам.

- Исус е рекъл: Не съдете, за да не бъдете съдени".

Не ми е мястото да съдя чиято и да било душа, но трябва

да призная, че се тревожа за вашата.

Аз също бях разтревожен, но не чак дотам да си прекъсна обяда.

115

ДЖОН ГРИШАМ

- Знаете ли какво се случва с онези, които живеят из-втн Божията воля? - попита

тя.

Нищо хубаво, поне толкова знаех. Само че бях твърде гладен и твърде стреснат, за

да й отговоря. Сега тя не яде-це, а проповядваше, а това вече не беше приятно.

- В Послание до Римляни" апостол Павел казва: За-

ццото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е

ядавот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ." Знаете ли

какво означава това, мистър Трейнър?

Обзе ме предчувствие. Кимнах и напълних устата си с говеждо. Нима бе наизустила

цялата Библия? Нима смяташе да ми я изрецитира?

- Смъртта винаги е физическа, но духовната смърт озна

чава цяла вечност да сме разделени от нашия Господ Исус

Христос. Смъртта означава вечен ад, мистър Трейнър.

разбирате ли?

Говореше от ясно по-ясно.

- Може ли да сменим темата? - попитах аз.

Мис Кали се усмихна внезапно и каза: