- Разбира се. Вие сте мой гост и моя е задачата да се
почувствате у дома си.
Тя вдигна отново вилицата си и дълго време ядохме и
слушахме дъжда.
- Доста валя тази пролет - рече тя. - Това е добре за
боба, но доматите и пъпешите ми имат нужда от слънце.
Поуспокоих се, че тя планира и други обеди. Материалът ми за нея, Исо и техните
забележителни деца беше почти привършен. Протаках проучванията си с надеждата да
обядвам още няколко четвъртъка на нейната веранда. Отначало ми беше съвестно, че
толкова храна се приготвя само за мен; изяждахме само една малка част. Мис Кали
обаче ме увери, че нищо не се изхвърля. Тя, Исо и евентуално техни приятели
имали грижата за останалото. - Напоследък готвя само три пъти седмично - призна
с известен срам тя.
За десерт имаше прасковен сладкиш и ванилов сладолед. Разбрахме се да изчакаме
един час, за да се послегне
116
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
Страница 46
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
храната. Мис Кали донесе две чаши силно черно кафе и се преместихме на люлеещите
се столове, където можехме да работим. Извадих репортерския си бележник и
химикалката и започнах да си измислям въпроси. Мис Кали обожаваше да записвам
думите й.
Първите й седем деца имаха италиански имена: Албер-то Ал, Леонардо Леон, Масимо
Макс, Роберто Боби, Глория, Карлота и Марио. Единствено Сам, най-малкият, който
според слуховете беше офейкал, носеше американско име. По време на втората ми
визита тя бе обяснила, че е отрасла в италиански дом, и то тук, в окръг Форд, но
било дълга история и я пазела за по-късно.
Първите седем деца завършили с отличие гимназията на Бърли Стрийт, училището за
цветнокожи. Всички те получили докторска степен и сега преподавали в различни
университети. Биографичните детайли изпълваха цели страници, а мис Кали с право
можеше да говори за децата си с часове.
Така и правеше. Аз си водех бележки, люлеех се лекичко на стола, слушах дъжда и
най-сетне заспах.
117
Баги имаше известни резерви към материала за Ръ-
фин.
- Това не е никаква новина - рече той, докато го четеше. Сигурно Харди го бе
предупредил, че смятам да пусна на първа страница голяма статия за семейство
цветнокожи. - Тия неща обикновено вървят на пета.
При липса на убийство представата на Баги за първокласна новина беше разгорещен
спор за имоти, воден в съдебната зала без заседатели, с шепа полузадрямали
адвокати и деветдесетгодишен съдия, докаран от гроба да отсъди кой прав, кой
крив.
През 1967 г. мистър Кодъл бе демонстрирал кураж с негърските некролози, но през
следващите три години Таймс" не бе проявил особен интерес към живота от другата
страна на линията. Уайли Мийк не гореше от желание да дойде с мен и да
фотографира Кали и Исо пред къщата им. Успях да насроча снимките за четвъртък по
обяд. Имаше пържена риба, царевични бухтички и салата от зеле и моркови. Уайли
яде толкова, че му бе трудно да диша. Маргарет също имаше резерви към темата, но
както обикновено тя слушаше шефа си. Всъщност идеята ми бе посрещната хладно от
цялата редакция. Все едно. Аз правех каквото намирах за редно; освен това всеки
момент щеше да почне скандален процес.
И тъй в сряда, на 20 май 1970 г., през седмицата, когато нямахме за публикуване
нищичко във връзка с убийството на Рода Каселоу, Таймс" посвети повече от
полови-
118
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
ната си първа страница на семейство Ръфин. Започнахме с голямо заглавие: В
СЕМЕЙСТВО РЪФИН ИМА СЕДЕМ ПРЕПОДАВАТЕЛИ В УНИВЕРСИТЕТ. Отдолу сложихме голяма
снимка на Кали и Исо, седнали на стъпалата пред дома си и гордо усмихнати към
камерата. Под тях бяха портретите на осемте им пораснали деца - от Ал до Сам.
Статията ми започваше така:
Когато Калия Харис била принудена да напусне училище в десети клас, тя си
обещала децата й да завършат не само училище, но и колеж. Годината била 1926 г., а петнайсетгодишната Калия или, както предпочита да я наричат, Кали била
най-голямата от четири деца. Образованието се превърнало в лукс, когато баща й
починал от туберкулоза. Кали работила за семейство Дежарнет до 1929 година, когато се омъжила за Исо Ръфин, дърводелец и проповедник в свободното си време.
Наели малка къща-близнак в не-гърския квартал за скромната сума от петнайсет
долара на месец и започнали да пестят всеки цент. Трябвало да спестят колкото се
Читать дальше